Омразата води до задънена улица.
Кой знае защо в наше време има много хора, които се поддават на омразата?! Защо хората са склонни да мразят?! Омразата, първо поразява този, които я приютява в ума и сърцето си. Много от причините за насилието по света се коренят в омразата, в ненавистта, в завистта.
Особено характерни са тези отрицателни емоции за нашите географски ширини.
И докато ние не се освободим от този вид мислене и чувства, ние не ще можем нито да просперираме, нито да успяваме в живота. Винаги ще сме като поговорката за орела, рака и щуката… От това, че се мразим един друг, всеки дърпа в различни посоки, и както виждате резултатите ни са плачевни.
Омразата идва от формираната представа, че ние сме разделени и различни и по тези причини се противопоставяме, конфронтираме един на друг.
В Дзен, това е невъзможно, защото този, който е навлязъл в същността на Дзен, знае, че ние сме подобни на острови във водата.
Привидно, ние сме разделени и отдалечени един от друг и може това да е на десетки хиляди мили, но всъщност ние имаме една и съща основа – земята. Да, островите са земя.. И е илюзия, че те съществуват отделно, и че са разделени един от друг.
По същия начин сме и ние хората. В същността си ние сме едно и също нещо, ние имаме една и съща основа – Безграничния.
Илюзия е, че сме отдалечени един от друг. Това може да е само в умовете на хората, но всъщност Духът ни е в Единно Цяло!
И затова няма никакъв смисъл да се мразим един друг било то по религиозни, националистически, по малцинствени, и не знам си още по какви признаци.
Трябва да запомним, че колкото повече мразим едно нещо, толкова повече ние сме привлечени от него.. И е парадоксално, но е истина, че всяка омраза в същността си е изопачена любов.
Сега пак се сещам за една максима на великия посветен Падмасамбхава:
„Не отдавай прекалено голямо значение на привързаността към приятели и врагове. Като в магически спектакъл приятелите ни стават врагове, а враговете ни се превръщат в приятели. Обаче, винаги желай от дълбините на сърцето си най-доброто за всяко едно същество.”
Нека, приятели, поне тук, в група Дзен, а защо не винаги и навсякъде, да изоставим омразата, ненавистта, завистта и желанието за насилие над когото и да било! Нека, наистина да влезем в Истинската си Същност и да имаме само такива мисли, емоционалност, чувства, идеи и дейности, които са присъщи на Нея – на Вътрешната ни Природа!
Сега ще поговорим как да се справяме с тези навици на мислене, и с тези порочни предубеждения, в които вирее омразата, ненавистта и завистта:
Медитирайки, ние наблюдаваме всичко, което възниква в ума ни. Може да възникне омраза, завист, желание за мъст и насилие…
Медитирайки ние наблюдаваме тези мисли, тези емоции и чувства и не им се противопоставяме… Не ги заменяме и не моделираме ума по никакъв друг начин, а само ги наблюдаваме, но без да се въвличаме в тях, без да участваме в тях – без да ги развиваме, без да им опонираме или да искаме да ги заменим с добри мисли! Медитирайки ние пускаме, освобождаваме тези мисли да възникват, да стоят колкото ще стоят, и да отминават
Важното е!!! Да не участваме в мислите и да не тръгваме с разсъждения след и с тях, да не ги развиваме, да не им отдаваме голямо значение, и да не се въвличаме! Това е.
Когато не се поддаваме на внушенията отвън, на изградените си мисловни навици, на замъгляванията на ума, то той, умът, утихва. Когато умът утихне се проявява нашата Истинска Природа. Тя е нашият характер, отношения към света – към всичко и всеки. Вътрешната ни Природа е Божествена!
Тя, Истинската ни Природа, е вечна и непроменима и няма нужда да бъде моделирана и поправяна. Необходимо е само да не се поддаваме на брътвежите на объркания ни маймунско-човешки ум. Щом той утихне, Същинската ни Природа – Себето ще заеме своето място!
Себето е частицата от Безграничния, която Той е вложил във всеки от нас! Бидейки Себе си, ние ще вървим и ще изпълняваме Волята на Небето!
Пожелавам ви, упорита, всекидневна медитативна практика, и умело да усвоявате и прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да постигате важните за вас неща!
