Предложените изменения в закона за предприятията в социалната и солидарна икономика предизвикаха значително внимание и дебати сред обществото и законодателите. Народният представител Георги Георгиев от ПП „Възраждане“ изрази сериозни опасения относно потенциалните последици от тези промени, подчертавайки възможността за злоупотреби, които могат да възникнат в резултат на нововъведенията.
Според него едно от най-спорните изменения е премахването на изискването за извършване на социална дейност от страна на предприятията. По думите му това би могло да доведе до ситуация, в която организации, които не извършват реална социална дейност, да бъдат регистрирани като социални предприятия и така да получат достъп до значителни финансови ресурси, предвидени за социално включване.
Подобно разширение на дефиницията за социални предприятия би могло да има дългосрочни последици. В контекста на Плана за възстановяване и устойчивост, където са предвидени над 860 милиона евро за социални инвестиции, включително и над 26 милиона от национални програми за самофинансиране, рискът от неправомерно използване на средства става особено актуален.
Георгиев подчертава, че замяната на термина „социална дейност“ с „социална цел“ би могла да доведе до обезсмисляне на самата концепция за социално предприятие. Такива предприятия биха могли да бъдат регистрирани без реално да имат за цел да допринасят за социалното включване и подобряването на живота на хората в неравностойно положение.
Критиките на Георгиев подчертават необходимостта от внимателен преглед и потенциално преразглеждане на предложените законодателни промени. Важно е да се гарантира, че всяко законодателно предложение не само отговаря на краткосрочни политически цели, но и служи на дългосрочните интереси на обществото, като насърчава истинското социално предприемачество и предотвратява всякакви възможности за злоупотреби.
Разискванията около законопроекта продължават да бъдат от ключово значение за бъдещето на социалната и солидарна икономика в страната. Стремежът към прозрачност, отчетност и ефективност при управлението на ресурсите, предназначени за социално включване, остава в основата на устойчивото развитие и социалния прогрес.
