В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират каква е тяхната история – кога и защо са строени, кой е техният архитект, какво е било тяхното предназначени и на кого са принадлежали.
Арх. Атанас Сиркаров в своята книга „Архитектурата на Бургас 1878-1940 година“ разглежда подробно детайлите около построяването на десетки сгради, като разказва и интересни факти за техните собственици, покрай които може да научите много за историята на града.
Историята на пет архитектурни бижута от началото на XX век в Бургас (Част I)
Миналата седмица Искра.бг ви показа първите пет сгради, които са ситуирани предимно в района на главната пешеходна улица „Александровска“ в Бургас. Във втора част на материала ще ви покаже още три архитектурни бижута, като ви запознаем с тяхната любопитна история.
Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“
Един от символите на Бургас, намиращ се в самото сърце на града – на едноименният площад. Строен е в периода 1897 – 1907 година по планове на италианския архитект Рикардо Тоскани, който вече би трябвало да ви е добре познат, ако сте прочели първа част на материала.
Храмът е от типа трикорабна базилика. Вътрешността на катедралата се разделя от пет двойки носещи мраморни колони. Главният купол се извисява върху висок дванадесетстенен барабан с прозорци. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени Кирил и Методий. Уникалните стенописи са дело на известните български художници проф. Гюдженов и Кожухаров, стенописвали и църквата „Св. Александър Невски“ в София.
Първоначалното местоположение на църквата е било на сегашният площад „Тройката“ (площад „Пазарний“). Следващото църковно настоятелство решава да сe пocmpou кaтедралния храм на мястото на старата малка църквица, намираща се на сегашния площад „Св. св. Кирил и Методий“. Средствата са събрани от българите в града, от Окръжната постоянна комисия и от Общинскomo управление. Ползвали са държавен кредит и църковни приходи. Общата стойност на сградата възлиза на 13 330 000 лева по курс 1929 г. при окончателното ѝ завършване.
В градоустройствено отношение тя лежи в центъра на геометричния кръг, получен от пресичането на две градски оси, разполовяващи тогавашната територия. В това геометрично средище сградата е обосновала оформянето на площадното пространство с нисък околен фасаден декор, над който нейният обем доминира и акцентира площада.
През последните години храм „Св. Св. Кирил и Методий“ претърпя сериозни поражения по конструкцията си при изкопните дейности на подземния паркинг под площада и поради тази причина бе затворен за дълго време. Впоследствие бе укрепен и реставриран, за да добие сегашния си вид.
Жилищна сграда, собственост на Илия Керемдчиев
Къщата на Илия Керемидчиев е разположена на кръстовището „Св. св. Кирил и Методий“ и „Цар Симеон I“ и често привлича погледите на минувачите с красивата си архитектура.
Тя е застроена по двете улични регулационни линии и също така е включена в ансамбъла около църквата. Построена е 1910 година за търговец, който чрез нея демонстрира престиж и богатство.
Плановата композиция на сградата, застроена върху 72 м2 площ, е изградена върху схемата на стълбищен салон. Особеност на разпределението е да се намери решение за самостоятелно влизане в двете западни стаи чрез триъгълно уширение на салона.
Дебели 40 см външни носещи тухлени зидове и 15 см вътрешни разпределителни, дървено стълбище и гредоред определят конструкцията на сградата. Интериорът е доминиран от стенната декорация, стълбищния стругован парапет и таблените врати.
Фacagume ca третирани в духа на сецесиона с живописни растителни орнаменти от мазилка, които въпреки своята релефност, действат по-ckopo катo графика, отколкото кamo apxитектурно-строителен детайл.
Добре е оформен заобленият ъгъл на сградата с балкон в същата форма и с изящен железен ажу- рен парапет. Кубето е с островръх „шпил“ над втория етаж на къщата. В двора от изток има още един балкон в дъното на чупката, който отчасти участва в силуета по ул. „Св. св. Кирил и Методий“. Къщата е напълно реставрирана в автентичния ѝ вид.
Хатевата къща
Безспорно една от най-красивите сгради в Бургас, която през последните години тънеше в разруха и имаше опасност да бъде съборена, но за щастие в момента се реставрира и се очаква скоро отново да добие пълния си блясък.
Намира се на същото кръстовище със сградата на Илия Керемдчиев. Строена през 1902 година за Никола Хатев, вероятно по пpoeкт на Puкардо Тоскани и арх. Св. Славов.
По планова композиция разпределението на къщата е централна симетрична схема, с дълъг по цялата ширина на сградата салон със стълба, заделена с джам- 270 лък в неговото дъно. Симетрично от двете страни на салона са разположени четирите стаи с директно влизане. Главният вход е в оста на сградата в ниша и се достига по право открито стълбище и трапецовидна площадка. Вътрешна стълба свързва къщата с помощната стопанска пристройка южно от нея. Всички стени и тавани в етажа са били богато декорирани в стил „рококо“.
Външното apxumeктурно оформление е със западноевропейско влияние, изразено с пестеливи средства. Външните стъпала, четирите канелирани колони в ъглите на трапецовидната стълбищна площадка, балюстрите на парапета и подпрозоречните ниши, надпрозоречните корнизи и фронтони са от същия камък.
Може би най-емблематичното нещо в къщата е кубето над входната врата. То е с остра пирамидална форма и е покрито с люспеста ламарина. Интересното за него е, че е съборено и възстановено през 1986 година. .
Поздравления за страхотната работа!
Чакаме трета част 🙂
Бургас не е богат на впечатляващи сгради от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
В сравнение с Русе, разликата е огромна.
За съжаление, голяма част от малкото останали по-значими сгради е са реновирани, дори са изоставени.
Трябват много усилия за да си върнат блясъка.
Дано!
Та, какво е било предназначението на сградите? Само описание на планировката и архитектурата.