В последните месеци България се сблъсква със сериозни предизвикателства в енергийния си сектор, като основен фактор за тези проблеми се оказва прилагането на „Зелената сделка“ на Европейския съюз и асоциираното с нея законодателство, известно като Fit for 55. Тези инициативи имат за цел да преобразят икономиката на ЕС, като намалят емисиите на парникови газове и предотвратят климатичните промени. Темата коментира българският евродепутат Ангел Джамбазки.
Но какво означава това за България и нейния енергиен сектор?
Събитието, което акцентира върху актуалната ситуация, е спирането на работата на ТЕЦ „Марица изток“ 3, втората по големина топлоелектрическа централа в страната, с мощност близо 1 GW. Този ход е пряко следствие от нарастващите климатични цели на ЕС и натиска за намаляване на въглеродните емисии, които водят до значително увеличение на разходите за въглеродни квоти за енергийните производители.
Критиците на тези мерки, сред които и българският представител в Европейския парламент, подчертават, че те представляват сериозно предизвикателство за енергийния сектор на страната. По думите им „Зелената сделка“ и схемата за търговия с емисии ефективно задушават работата на ТЕЦ-овете, като ги принуждават или да оперират на загуба, или да затворят врати. Това води до доминиране на пазара от производителите на енергия от възобновяеми източници, които имат възможността да търгуват с „гаранции за произход“ на своята енергия.
Едно от най-тревожните развития е, че България, традиционно силна в производството на електрическа енергия, се превръща от износител във вносител. Това представлява значителен обрат в енергийната политика на страната и поставя под въпрос нейната енергийна сигурност и независимост.
В този контекст призивите за балансиран подход към зелената трансформация са особено актуални. Необходимо е да се намери решение, което да съчетава климатичните цели с енергийната сигурност и икономическата стабилност. България се нуждае от дългосрочна политика, която да гарантира наличието на достъпни, надеждни и устойчиви базови мощности, като същевременно отговаря на климатичните ангажименти.
Предизвикателствата, пред които е изправен енергийният сектор в България в контекста на „Зелената сделка“, са комплексни и изискват внимателно балансиране между различните интереси. Важно е да се търсят решения, които да позволят едновременно постигането на екологични цели и запазването на енергийната независимост и икономическото благополучие на страната.
