Когато Елена Копосова е подписала отворено писмо срещу пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, тя не е очаквала ответна реакция в новоприетата си родина Сърбия, пише „Associated Press“. Копосова дълго време е смятала, че Сърбия официално се стреми да се присъедини към Европейския съюз, като същевременно приема всички демократични ценности, които съпътстват членството, смята тя. Сега обаче вижда, че е грешала. Две години след подписването на писмото 54-годишната рускиня обжалва заповедта за експулсиране, след като е било обявена за заплаха за националната сигурност на Сърбия и разрешението ѝ за пребиваване в страната е било отнето. Жената, която работи като преводач на литература, споделя, че единствената причина за случващото се, за която се сеща, е антивоенната петиция, която е подписала.
„Не съм активистка, но подписах антивоенно писмо, когато руската агресия в Украйна тъкмо започваше. Макар че не съм активистка, не можех просто да си мълча за това. Затова просто поставих името си в отвореното писмо, в което се казваше, че войната е престъпление и всички трябва да се обединим, за да я спрем,“, казва Копосова.
Копосова не е сама. През последните години Сърбия отвори границите си за десетки хиляди руснаци, бягащи от правителството на президента Владимир Путин и от войната в Украйна. Сега руски продемократични активисти в балканската страна твърдят, че поне дузина от тях наскоро са получили забрана за влизане на територията на страната или са им били отнети разрешителните за пребиваване с мотива, че представляват заплаха за сигурността на Сърбия. Най-малко осем други признават, че се страхуват да говорят публично за правните си проблеми със сръбските власти, тъй като се опасяват, че това може да застраши шансовете им да останат в страната заедно със семействата си.
„Беше много внезапно, много шокиращо,“, разказва Копосова, като визира момента, в който е получила заповедта за експулсиране, в която не се обяснява причината за мярката, а само се заявява, че жената представлява „заплаха за националната сигурност“ и че трябва да напусне страната в срок от 30 дни. Тя и съпругът ѝ са си построили модерна къща върху парче земя в отдалечено село, далеч от Белград, където живеят с двете си деца на 6 и 14 години, които посещават местно училище.
Правозащитници твърдят, че проблемите, свързани с пребиваването на руски граждани, показват близки отношения между все по-авторитарния президент на Сърбия Александър Вучич и руския лидер Путин, въпреки официалната кандидатура на Сърбия за членство в ЕС. Вучич отказва да се присъедини към западните санкции срещу традиционния си славянски съюзник, като същевременно позволява на московски пропагандни канали като RT и Sputnik да разпространяват своята реторика на територията на страната му.
„Властите в Белград и властите в Москва са много близки в политически план. Хората, които критикуват режима на Путин, представляват голяма заплаха за режима в Москва. Ето защо сръбските власти се насочват към тези хора,“, заяви Предраг Петрович, координатор на изследванията в белградския „Център за политика на сигурност“, независим мозъчен тръст, който настоя за обяснение от страна на Министерството на вътрешните работи относно мерките срещу руснаците, живеещи в Сърбия.
До момента сръбските високопоставени лица не са коментирали официално въпросните случаи, а Министерството на вътрешните работи на Сърбия все още не е отговорило на имейл, изпратен от „Associated Press“, с искане за интервю или коментар по въпроса.
Откакто преди две години започна войната в Украйна, много руснаци пристигнаха в Сърбия, тъй като не се нуждаят от визи за влизане в приятелската балканска държава, която е потенциален трамплин за евентуална бъдеща емиграция на Запад. Много от тях предприеха тази стъпка, за да избегнат мобилизация в армията, а на други, като семейството на Копосова, които са се установили тук преди войната, просто им е омръзнало от правителството на Путин и са решили да потърсят по-добър живот някъде извън Русия.
Близките отношения на Сърбия с Русия датират от векове, като двете страни имат общ славянски произход и православна християнска религия. Русия подкрепя стремежа на Сърбия да запази претенциите си към Косово – бивша провинция, която обяви независимост през 2008 г. с подкрепата на Запада. Сърбия и Русия поддържат и стабилни връзки чрез своите служби за сигурност.
Бившият ръководител на сръбската Агенция за сигурност и информация Александър Вулин, който беше санкциониран от САЩ за подпомагане на „зловредното“ влияние на Русия в балканския регион, наскоро получи отличие от Федералната служба за сигурност на Русия за тясно сътрудничество между двете шпионски служби. Твърди се се, че Вулин е участвал в подслушването на видни руски опозиционни активисти, които са се срещнали в Белград в навечерието на войната в Украйна и които по-късно са били изпратени в затвори в Русия.
За Копосова решението на сръбските власти да я изгонят от страната означава, че тя и семейството ѝ могат да загубят всичко, ако молбата ѝ за оставане не бъде уважена. Семейството не може да се върне в Русия, защото е продало цялото си имущество, а в случай, че все пак го направи съпругът ѝ може да бъде призован в армията, за да се бие в Украйна.
„Тази къща е единствената ни къща, единствената къща, която имат децата ни,“, споделя жената със сълзи на очи.
