Грижите в края на живота не са се влошили в страните, които са позволили асистирана смърт, заявиха британски депутати, цитирани от „BBC“. Специалната комисия по здравеопазване и социални грижи към Камарата на общините заяви, че дори има доказателства, че това е довело до по-добра подкрепа с повече инвестирани средства. Междупартийната група обаче не се произнесе относно промяна в закона в Англия, като каза, че само иска да даде информация за дебата.
Водещият кампанията Естер Ранцен изтъкна, че хората трябва да имат избор относно начина, по който искат да сложат край на живота си. Групата депутати пък репликира, че хосписите в Англия се нуждаят от допълнително финансиране, тъй като достъпът до грижи е неравноправен. В момента хосписите получават само една трета от финансирането си от Националната здравна служба, въпреки че предоставят по-голямата част от палиативните грижи.
Прегледът на комисията разглежда местата, където е разрешено подпомагането на смъртта на неизлечимо болни, включително части от САЩ, както и Австралия, Швейцария и Нова Зеландия. В Англия и Уелс Законът за самоубийствата от 1961 г. обявява за престъпление насърчаването или подпомагането на някого да посегне на живота си. Отделни закони в Шотландия и Северна Ирландия не позволяват на умиращи хора, които търсят медицинска помощ, да умрат.
Въпреки че някои изразиха загриженост, че промяна в закона ще доведе до по-лоша подкрепа в края на живота на пациентите, докладът на комисията подчертава, че ако не друго, това е свързано с подобрение в страните, които са предприели тази стъпка, с доказателства, показващи, че промените са довели до допълнителни инвестиции в палиативни грижи.
Въпросът беше в светлината на прожекторите през последните месеци, като Естер Ранцен разкри, че се е присъединила към клиниката за асистирано прекратяване на живота Dignitas в Швейцария. 83-годишната основателка и телевизионен оператор на Childline, която има рак в четвърти стадий, призова за свободен вот на депутатите в парламента. Пред „BBC Breakfast“ тя обясни:
„Не искаме семейните ни спомени да бъдат затрупани от спомена за нас в болка, страдание.“
Жената добави, че има „много малък избор“, тъй като ако иска да сложи край на живота си и да отиде в Dignitas, ще трябва да го направи без семейството си там, тъй като те могат да бъдат обвинени в заговор за смъртта ѝ. Дейм Естер призна, че е малко вероятно тя да има избор за асистирана смърт в Англия през живота си, но призна, че се надява други да получат този шанс.
През последните осем години повече от 250 души са пътували до Dignitas, за да сложат край на живота си, според клиниката. Софи Блейк е диагностицирана с рак на гърдата в четвърти стадий през 2020 г., когато е на 49 години. Ракът се е разпространил в белите ѝ дробове, черния дроб, коремните лимфни възли и таза и е нелечим. Тя винаги е подкрепяла избора на хората да сложат край на живота си, след като много нейни познати вече са били свидетели на някой близък, който е умирал от болка. Жената твърди:
„Винаги съм смятала, че това е толкова жестоко, защо да подлагаме хората на толкова много нелечима болка, когато лекарствата дори не могат да помогнат? Защо да не ни е позволено да им помогнем да сложат край на живота си?“
След поставянето на диагнозата Софи казва, че се надява на най-доброто, като се подготвя за най-лошото. Приоритет за нея е 16-годишната ѝ дъщеря Мая да не я вижда как страда. Тя споделя:
„Не искам това да са нейните трайни спомени, да вижда майка си в ужасна болка.“
Софи признава, че знаейки, че има избор да се сложи край на живота, би помогнало на много пациенти, които очакват своя фатален край. Тя допълва:
„Толкова много хора биха се възползвали психологически, знаейки, че ще има форма на помощ, когато дойде времето, ако е необходимо. Това ще ви даде този окончателен контрол в самия край, да имате добра смърт, а не смърт от страдание.“
Комисията също така подчерта проблемите и объркването с начина, по който сегашната система работи за лекарите, като каза, че не е ясно дали могат да предоставят медицински доказателства за хора, които искат да отидат в чужбина, за да умрат. Ръководството на Генералния медицински съвет съобщава, че предоставянето на достъп до досиетата на пациентите е допустимо съгласно Закона за защита на данните. Но Британската медицинска асоциация (BMA) съветва лекарите да не изготвят медицински доклади, за да улеснят асистираното самоубийство. Органът също така заяви, че правителството трябва да обмисли как ще се справи с промените в закона на места като остров Ман и Джърси, които в момента обмислят въпроса.
Председателят на специалния комитет Стив Брайн уточни, че иска докладът да има „трайно наследство“, като предостави доказателства за бъдещи дебати по закона.
Но той каза, че асистираното умиране е „най-сложният“ въпрос, който комисията е разглеждала. В доклада се посочва, че дори това какъв термин да се използва е оспорван, като комисията го нарича асистирано умиране/асистирано самоубийство. Той определи това като смъртни случаи, асистирани от лекар, включително самоприлагане на смъртоносно лекарство, както и когато лекарят го дава, което често се нарича евтаназия.
Както BMA, така и Royal College of Nursing имат неутрални позиции по отношение на асистираното прекратяване на живота. Правителството казва, че всяка промяна е въпрос на парламента – и посочи, че ще позволи свободно гласуване по нея.
Правени са многобройни опити за промяна на закона през годините – последният през 2021 г. Законът също беше оспорван в съдилищата, като редица хора с неизлечими и животоограничаващи заболявания отстояват своето право на смърт.
Д-р Гордън Макдоналд от групата за кампания срещу асистираното умиране Care Not Killing призна, че е разочарован, че комисията не се обявява против асистираното умиране. Той изложи своето вярване, че има „много проблеми“ с промяната на закона, включително, че ограниченията за това кой отговаря на условията могат да бъдат премахнати с времето, за да включат хората с увреждания, тези с нетерминални здравословни проблеми и проблеми като деменция и депресия. Според него депутатите е трябвало да се обявят твърдо против „одобрените от държавата убийства“.
