Докато само преди година се питахме дали българският пазар на труда върви към фаза на прегряване, то към края на 2023 г. тенденциите сочат по-скоро към стагнация. Безработицата остава ниска, но заедно с нея постепенно намалява и търсенето на труд, а структурните проблеми остават непреодолени. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.
След кризата на трудовия пазар от пролетта на 2020 г., последвала избухването на пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки за бизнеса, пътуванията и социалния живот като цяло, безработицата в България следва своята обичайна сезонна динамика – с пикове през зимните месеци и отчетливо по-ниска безработица през лятото, благодарение на активността на туристическия сектор и земеделието. От средата на 2021 г. коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на между 140 и 160 хиляди регистрирани лица в бюрата по труда – чувствително по-нисък брой дори в сравнение с периода преди пандемията. По всичко личи, че безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а почти всички, които не успяват трайно са преминали в групата на неактивните. Показателно, е, че въпреки високия деклариран недостиг на труд, останалите безработни не успяват да се реализират – те или имат неподходящи образование и умения спрямо търсенето, или са в региони, където търсенето е ниско.
Част от причината за това е профилът на голяма част от безработните лица. Броят на регистрираните в бюрата по труда под 29 г. е намалял значително – до 15-18 хиляди души през различните месеци на 2023 г., в сравнение с над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните – до 35 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени трудности в намирането на заетост, вероятността да напуснат групата на безработните в близко бъдеще изглежда относително малка.
През 2023 г. започва видим спад на регистрираните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна годишният пик на търсенето на труд през пролетта е по-слаб и по-кратък в сравнение с 2021 и 2022 г., а оттам насетне търсенето на работници през цялото лято и есен остава на значително по-ниски равнища. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 г., когато регистрираните свободни работни места спадат дори под нивото от периода на най-строги ограничителни мерки. Това от една страна може да отразява намалени очаквания на работодателите на потенциала за експанзия през 2024 г., от друга – напасване към невъзможността за запълване на работните места.
Моментното състояние на пазара на труда се описа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този подход последните месеци на 2023 г. се характеризират както с ниско предлагане, така и ниско търсене на труд – с други думи, пазарът на труд стагнира. Рано е да се каже дали тенденцията е трайна, като по-сигурен индикатор за това ще е търсенето на труд в първите месеци на 2024 г. Въпреки това, охлаждането на пазара на труд има сериозни последствия както за очакваната динамика на заплатите в краткосрочен план, така и за икономическа активност като цяло. Свитата конкуренция за работници потенциално намалява натиска върху работодателите да повишават възнагражденията, особено предвид спада на търсенето във високотехнологичния сектор. Забавянето на ръста на заетостта от своя страна застрашава пропуск на потенциала за растеж на икономиката заради невъзможността на фирмите да реализират плановете си за експанзия.
Новата картина на пазара на труда от средата на 2023 г. е до голяма степен предизвестена. Промените представляват най-вече окончателната нормализация след шока, породен от COVID и оживлението след премахването на ограниченията. На този фон обаче на преден план отново излизат дългосрочните структурни проблеми – ниските нива на образование и умения на хората извън заетост, регионалните неравенства, слабите политики по преквалификация и активиране. Това от своя страна поставя на дневен ред острата нужда от реформи на свързаните с пазара на труда системи, така че тези проблеми да се адресират, за да се преодолее рискът от стагнация и оттам пропуснат икономически растеж заради липсващи или пък неквалифицирани работници.
