„Държавата отново се опитва да си измие ръцете, че уж ни защитава от колекторските фирми при нулева защита за потребителите. В закона на Сглобката колекторите ще могат да действат без никакви ограничения, когато събират дългове от бързи кредити, от ипотечни заеми, от задължения за ток, вода, парно, телекоми… Единствените, които включват в закона си са някои кредити от банки. И дори там защитата звучи по-скоро пожелателно.“
Това казва Мая Манолова, лидер на гражданската платформа Изправи се.БГ в свой коментар за изпратеното становище от страна на гражданската организация относно публикувания Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити от министерство на финансите.
В становището на Изправи се.БГ се казва, че държавата само формално транспонира европейската директива за защита правата на кредитополучателите и потребителите като оставя напълно извън обхвата си най-големият брой задължения на потребителите, при които са и най-драстичните нарушения на правата им – събиранията от фирми за бързи кредити, от доставчиците на обществени услуги (вода, ток, парно, телекоми), както и ипотечните кредити.
Затова от гражданската платформа настояват за драстично разширяване обхвата на настоящия закон или паралелното му разглеждане заедно с всеобхватен закон за защита на потребителите в случаите на събиране на вземания по потребителски договори, с който да се въведат правила и контрол върху колекторските фирми и прекратяване на злоупотребите им по отношение на потребителите.
„В становището си настояваме държавата да защити всички потребители от безобразията на колекторите. Дълг да се прехвърля само след съгласие от потребителя, да не може да се пре-прехвърля, да са забранени посещения на място, лепене на обяви на публични места, обаждания посред нощ, звънене на роднини, колеги и приятели. При възражение от клиента събирането да спира до произнасяне от съд. Само такъв пълен комплекс от действия може да озапти колекторите. Частичните мерки са само отбиване на номер!“, допълва Манолова като разкритикува общите, обтекаеми формулировки на законопроекта и дава пример как текстовете, забраняващи предоставянето на заблуждаваща информация следва да бъдат съчетани с ясни изисквания към лицата, обслужващи кредити да предоставят информация за последиците от давността на вземанията, възможното наличие на неравноправни клаузи (особено що се касае до вземания от фирми за бързи кредити и по потребителски договори за обществени услуги), както и възможностите за съдебна защита.
А заложените изисквания за защита неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите следва да бъдат ефективно гарантирани не само чрез ограничение комуникацията с потребителите да е насочена единствено към тях самите по телефон или в писмена форма, но и като се гарантира чрез изрична забрана, че информация за търсените вземания няма да бъде поставяна на обществени места, телефонните обаждания няма се случват в интервала след 20:00 часа вечерта и 07:00 часа сутринта и като се даде възможност на потребителите да прекратят извънсъдебното събиране на задълженията си като ги оспорят пред първоначалния кредитор или към лицето, обслужващо кредита.
