Политическият анализатор Кузман Илиев коментира състоянието на енергийната сигурност в България и подчерта влиянието на политическите решения върху енергетиката на страната и на Европа. Той се фокусира върху рисковете, които възникват от нарастващото внедряване на възобновяеми енергийни източници без подходящите балансиращи мощности.
„Докато си играем на сръдльовци и кой е по-по-най праведен евроатлантик, стигнахме до ръба на пропаста. Тези хора са безкомпромисни, дума да няма!“, изказва Илиев, критикувайки повърхностните политически спорове, които отклоняват вниманието от истинските проблеми.
Основният момент в неговия аргумент е зависимостта на България и цяла Европа от работа на въглищни и газови мощности за балансиране на възобновяемите източници. Илиев особено подчертава ролята на ТЕЦ 2 в България:
„По същество ТЕЦ 2 осъществява балансирането на цялата електроенергийна система на България, а ударът по нея, означава проблеми за тези „пръстени“ из цяла Европа.“
Той отбелязва също така действията на Европейската комисия и екоорганизации като Грийнпийс, които според него „успешно за кратко време уби въглищната енергетика у нас и в цяла Европа“, като поставят под въпрос енергийната сигурност и стабилност.
Илиев призовава за спешна преоценка на енергийната политика и стратегия в България, с оглед на опасенията, които той споделя:
„Наясно ли са ДАНС с огромните рискове или цялата държава е изпаднала в състояние на тотален управленски инфантилизъм и ступор?“
Въпросът за енергийната сигурност остава отворен с предупреждение за бъдещи сериозни проблеми, които могат да засегнат не само България, но и цяла Европа.