Българската академия на науките с прискърбие съобщи, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов /1966-2024/. Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи.
До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност. От БАН написаха за него:
„Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?“
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“, „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н.
В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.
