Периодът на управление на кан Кормисош /753-756 г./ в историята на България е един от най-динамичните и противоречиви моменти, ознаменуван с промени и предизвикателства както вътрешнополитически, така и в международен план. След края на управлението на знатната династия Дуло, българската държава влиза в период на граждански неподчинения и съперничество между могъщите болярски родове, който поставя под въпрос самите основи на монархическата власт.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как в този контекст се издига фигурата на Кормисош, представител на рода Вокил, чиято власт бележи опит за преодоляване на вътрешните разделения чрез застъпване на провизантийска политика и преместване на столицата в Плиска. Въпреки тези стремежи, отношенията му с Византийската империя бързо се усложняват, като взаимодействието между двете държави ескалира до военен конфликт, който в крайна сметка предопределя съдбата на неговото управление.
Разглеждайки този ключов момент от историята, настоящият анализ цели да изследва причините и последствията от политическите решения на Кормисош, тяхното въздействие върху българско-византийските отношения и тяхната роля в историческото развитие на България.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„С края на старата почитана династия Дуло настъпва период на граждански неподчинения. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните български родове. Съперничеството между болярите за престола непрекъснато нараства.
Нещо повече, те се разделят на две групировки. Едните започват да тълкуват погрешно политиката на Тервел, като претендират за пълно разбирателство с Византия. Другите настояват за война, тъй като ненавиждат имперските ѝ стремежи в политиката. Приемник на последния кан от рода Дуло става боляринът Кормисош от рода Вокил. Той е привърженик на провизантийската политика.
Премества главния град на своето канство от Онгъла, в своите родови владения, като обявява Плиска за столица на българите.
Още при управлението на предхождащия го кан Севар, през 755 г. физически и психически нездравия склонен към жестоки и безмилостни наказания, император Константин V Копроним /Лайняния/, под предлог, че преследва колонисти, преселва в Тракия павликяни и монофизити от Армения и Сирия, които да носят военна служба, като за целта усилено възстановява крепостите по границата с България. Това не допада на новия български кан и той на свой ред, като изпраща в Константинопол хората които вземат договорения ежегодния данък, ги натоварва със задачата заедно с това и да поискат отговор от византийския владетел за строежите по границата в Тракия.
На Константин V не му се харесва отправената нота и прогонва по най-унизителен начин българските пратеници. В записките си Теофан Изповедник описва Константин Vкато: „чудовище, жадно за кръв“, „свиреп звяр“, „нечист и окървавен магьосник, изпитващ удоволствие да предизвиква демони“, „предшественик на Антихрист”.
Българският владетел определя това като нарушение на междудържавните договорености от 716 г. и отправя остър иск за нови по-високи данъци, изтъквайки за причина, че новоиздигнатите крепости по границата са заплаха за България. Претенциите му не са приети и това обстоятелство принуждава Кормисош през 756 г. да предприеме поход срещу Византия.
Българския владетел нахлува с войската си към Константинопол и преминава Дългата Анастасиева стена /най-външната защита на подстъпите към Константинопол от Черно до Мраморно море/, разположена на 40 км. от столицата, като нанася огромни разрушения но е разбит. Загубата става причина за падането на владетеля от престола.“