Бургас, като крайбрежен морски град и с близките три езера е твърде удобно място за рибарско селище и основаването му се дължи на рибари. Това пише в юбилейната книга за Бургас на Атанас Христов, издадена през далечната 1940 година. Изданието е много ценна и може да бъде открита в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“.
От нея става ясно, че през първата половина на миналия век трите бургаски езера все още са наричани блата, като самите им имена са малко по-различни от познатите ни в момента.
В риболовно отношение нашият Черноморски бряг се разделя на два района – единият Варненски, започващ от Румънската граница и свършва до нос Емине, а вторият е Бургаският, който започва от носа и свършва до Турската граница. Този район включва главните риболовни центрове – Созопол с близките му островчета и нос Света Агалина, около Несебър, Поморие, Ахтопол и Царево. По това крайбрежие има доста риболовни центрове до селата Резово, Приморско, Синевир, Варвара, Китен, Равда, Св. Влас.
Самият Бургаски залив, включващ се между Атанаскийското блато и нос Атия и околното крайбрежие на село Надежда, е също един добър риболовен център, понеже тук обикновено морето е по-тихо и може да се лови риба през цялата година, пише още Атанас Христов.
Бургаският район е главният риболовен център по нашия Черноморски бряг, понеже по този залив минава по -близо до брега тъй нареченото Дяволско течение и от което се обуславя пътя на пасажните риби, които са главният обект на професионалния риболов.
В северозападната част на Черно море се вливат много реки, които носят в морето огромно количество сладка вода. Тя намалява солеността на черноморската вода, като създава голяма разлика в нивото между северозападната част на морето и подбосфорския район. Тази разлика, която се поддържа благодарение на постоянният отток на черноморската вода през Босфора, предизвиква в западната половина на Черно море тъй нареченото Дяволско течение.
Друга също важна причина за по-добрия риболов в сравнение с Варненския район е тази че водите край бреговете на Бургаския залив са по-дълбоки.
Заловената риба в Бургаския риболовен район се е носила в Бургаската рибна борса, където след разтоварването от моторните гемии и лодки се е продавала на борсовото тържище, като борсов артикул. Там са се продавали годишно приблизително около 2500 тона. Различни морски и сладководни риби – главно скумрия, паламуд, кефал и калкан, а в по-малки количества попчета, лефер, шаран, бяла риба, сафрид, карагьоз и други, от които половината милион килограми са се ловили в Ваякьойското и Мандренските блата. В Бургас по това време има и пет фабрики за консервиране на риба.
Главните обекти за риболова в Мандренското и Ваякьойското блато са кефаловите риби – кефал, илария и платерина. В Мандренското блато освен кефаловиите риби се лови и шаран, както и бяла риба. Кефаловите риби навлизат в блатата от морето през пролетта. Там се охранват до есента, когато започват да ги ловят.
В самия канал, който свързва морето с Ваякьойското блато е била построена лека дървена постройка в началото на есента, а след приключване на риболовните дейности тя се разрушава. При Мандерското езеро е построена солидна вълноломна стена, която е с дължина повече от 1 км, като на няколко места има отвори, преградени с железни решетки. За построяването му се изразходвани 2,5 млн. лева, но съоръжението се превръща в модерно средство за риболова в езерото.
MONIKA: Трансформацията на дадена емоция в текст и музика ми помага да разбера много неща за себе си
Рибата не се залавя ,а се улавя .