След като Москва започна война, Европейския съюз /ЕС/ замени руската енергия с американска. Сега въпросът е: Не е ли Европа твърде зависима от Америка, пише „Politico“.
В облачни дни, гледайки през прозореца на къщата си, Джон Биърд може да види огнените кълба, които осветяват тъмното небе – факли от далечните заводи за изкопаеми горива, където някога самият той е изкарвал прехраната си като техник. Отделянето на огромни количества вредни газове постоянно напомня на Биърд за развитието на индустрията, която доминира в живота на мъжа и съседите му в Порт Артър, Тексас, където всеки четвърти човек живее в бедност, а процентът на заболелите от рак, сърдечни и белодробни заболявания е много по-висок от средния за щата. Много от местните жители обвиняват за това огромните комини, които се виждат на хоризонта.
„Тексас е известен с две неща – барбекю и газ. Там се изкарват много пари, а хората, които ги печелят, не изглеждат като мен и не живеят в Порт Артър“, споделя Джон.
Понастоящем щатът Тексас е най-големият американски производител на втечнен природен газ (LNG), голяма част от който се доставя в Европа. Притеснителното за ЕС напоследък обаче е, че има опасност Вашингтон да прекрати този износ, за да спази разпоредбите в областта на климата.
В навечерието на изборите през ноември президентът на САЩ Джо Байдън разпореди налагането на временна пауза по отношение на одобряването на нови проекти за втечнен природен газ, като на практика замрази разширяването на експортната инфраструктура в страната в знак на благодарност към избирателите, които се интересуват от проблемите, свързани с климата. Въпреки че зелените групи приветстваха с ентусиазъм това решение, европейците са все по-притеснени от ограничаването на доставките и повишаването на цените на електроенергията.
През 2022 г. ЕС заложи много на американския втечнен природен газ, след като от години насам се опитваше да ограничи евтината руска енергия, на която разчиташе дългосрочно. В резултат на това блокът похарчи милиарди за инфраструктура за втечнен природен газ и подписа десетки нови договори. Сега тези решения са поставени под въпрос, а експертите и обикновените потребители се питат дали Европа е заменила ощетяващата си зависимост от Русия за недалновидна зависимост от Америка? В момента САЩ доставят на Европа почти 50% от втечнения природен газ, в сравнение с около една четвърт преди войната, като втечненият природен газ дори измести тръбопроводния газ като най-важен източник на доставки.
„След като изпита опасността да рискува сигурността на енергийните си доставки, зависейки прекалено много от един източник, Европа трябва да се поучи от грешките си в миналото и да избегне прекомерната зависимост от САЩ,“, предупреди Ана Мария Жолер-Макаревич, анализатор в Института за енергийна икономика и финансов анализ, в неотдавнашен доклад, според който търсенето на втечнен природен газ в Европа продължава да нараства.
Отвъд океана
От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна преди две години ЕС и Обединеното кралство предприеха всички възможни усилия, за да заменят московския газ, доставян предимно по тръбопроводи през континента, с морски доставки на американски втечнен природен газ. Днес места като Порт Артър, а не Сибир, са източник на топлина и светлина за европейските домове и тежката промишленост – промяна, която предотврати катастрофата, която надвисна над континента, когато Русия затвори крановете.
Ето защо решението на Байдън за потенциално намаляване на доставките на втечнен природен газ разтревожи сериозно европейската индустрия, макар че експерти успокояват, че дори паузата да бъде удължена след изборите, последствията ще се усетят едва след 10-15 години. Търговската асоциация EuroGas изпрати писмо до Белия дом, в което призова властите да преосмислят решението си, предупреждавайки за връщане към „рекордно високите цени, причинени от намаляването на руските доставки“.
След началото на войната европейските компании за петрол и природен газ бързо разшириха пристанищната си инфраструктура и изградиха заводи за регазификация, които превръщат втечнения газ отново в продукт в използваема форма, планирайки дългосрочен внос от САЩ. Компаниите също така подписаха множество краткосрочни договори за доставки на втечнен природен газ с американски компании, осигурявайки гъвкавост с разрастването на възобновяемите енергийни източници, но правейки по-трудно гарантирането на ниски цени и категоричната информация откъде ще идва енергията след пет или десет години.
„Не сме оптимисти, но бих казал, че в сравнение с положението преди две години поне сме в неутрално положение. Ако искаме да имаме надеждни доставки от САЩ, трябва да приемем някои средносрочни договори,“, коментира Торбен Брабо, президент на асоциацията „Gas Infrastructure Europe“, която представлява операторите и индустрията на континента.
По време на мащабна конференция, посветена на въпросите, свързани с природния газ и петрола, която се проведе в Хюстън миналия месец, ръководители на енергийни компании, сред които вицепрезидентът на ExxonMobil Джон Ардил, чиято компания планира да започне сондажи за природен газ в Източното Средиземноморие, предупредиха Европа, че трябва да стане по-самостоятелна.
„Пренасочването на втечнен природен газ и изграждането на терминали за регазификация не са дългосрочни решения,“, каза още той.
