Близо две трети (65.1%) от смъртните случаи в България на хора под 75-годишна възраст са предотвратими, сочат данните на Евростат за 2016 г., които бяха публикувани тази седмица.
България има един от най-добрите показатели в ЕС – по-нисък процент предотвратими смъртни случаи има само в Полша, Холандия и Франция. Най-лоши са показателите за Румъния, където 80% от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени. Следват я Литва, Унгария и Латвия.
Изследването на Евростат изчислява два вида причини за смъртта – предотвратими и лечими. При първата група фаталният край би могъл да бъде избегнат при добре работеща система на здравеопазване и чрез взимане на превантивни мерки. Във втората навременната грижа би могла да предотврати смъртта.
България е със сравнително нисък дял на смъртните случаи, които биха могли да се избегнат чрез адекватна превенция (35.4% при 43.3% средно за ЕС), но с висок дял на смъртните случаи, предотвратими чрез адекватно лечение (29.7% при 24.7% средно за ЕС).
Общо 1.7 млн. души под 75-годишна възраст са починали през 2016 година в ЕС, като 68% или 1.2 млн. от смъртните случаи могат да се считат за преждевременни според разработения от Евростат индекс на предотвратимата смъртност.
За 741 000 смъртни случая (43.3%) се смята, че биха могли да бъдат избегнати чрез адекватна превенция, а за 422 000 (24.7%), че са били лечими с навременни и ефективни медицински интервенции.
В сравнение с 2011 година смъртните случаи в ЕС, които могат да бъдат избегнати, като дял от общата смъртност, намаляват с 1.7 процентни пункта от 69.7% до 68 % през 2016 г.
Концепцията за предотвратимата смъртност, която може да се избегне, се основава на идеята, че определени смъртни случаи за конкретни възрастови групи и от специфични заболявания биха могли да бъдат избегнати. Това означава, че те не биха се случили на този етап при ефективни политики в областта на общественото здраве, профилактиката и превенцията или ако са били осигурени навременни и ефективни здравни грижи.
Както лечимата, така и предотвратимата смъртност са показатели, които се използват в глобален мащаб за оценка на работата на здравните системи. Те са индикатор за потенциални недостатъци на здравните системи, но не са категоричен измерител за състоянието на здравните системи в ЕС, допълват от Евростат.
