Наскоро руският президент Владимир Путин заплаши, че отново ще разположи военни части близо до границата на страната с Финландия, предаде „Politico“. Това е дръзко предупреждение, като се има предвид, че границата е дълга повече от 1300 км, а самата Финландия сега се ползва със защитата на съюзниците си от НАТО. Все пак, това означава също, че заплахата на Путин едва ли ще предизвика някакви екзистенциални опасения. Този опит за сплашване ще бъде неуспешен и по друга важна причина, а именно, че Русия към днешна дата не разполага с достатъчен брой военнослужещи.
„Като цяло имахме идеални отношения с Финландия. Просто идеални. Нямахме нито една претенция един към друг, особено териториална, да не говорим за други области. Дори нямахме военни сили, изнесохме всички военни сили оттам, от руско-финландската граница. Въпреки това Финландия се присъедини към НАТО. Това е, което те решиха. Ние нямахме войски там, а сега ще имаме,“, сподели Путин в интервю за държавната информационна агенция РИА миналия месец.
Според анализатори изказването на Путин звучи като изказването на партньор, който проявява насилие към половинката си, но твърди, че всичко е наред, но това бива опровергано, едва когато другият човек отиде в полицията или не се изнесе. Мнозина си задават въпроса дали представителите на Кремъл някога са се замисляли за ефекта, който думите и действията им имат върху други държави, какъвто е примерът и с Финландия се, която подаде молба за членство в НАТО, именно заради агресивната реторика на Русия.
Проблемът, свързан с постоянното заплашване от страна на руския лидер, се корени в това, че то изисква значителни ресурси за защита и противодействие. Ако Русия цели да сплаши сериозно Финландия, обявявайки, че ще отмъсти за присъединяването на страната към НАТО, като разположи войски на границата, тя трябва действително да разполага с такива. В момента обаче, Русия просто не разполага с такъв военен капацитет.
„Русия няма да има ресурсите да изгради нова инфраструктура, да произведе ново тежко въоръжение, както и да набере значителен брой сили и да ги изпрати на границата ни преди 2030 г.,“, коментира генерал-майор в оставка Пека Товери, бивш началник на финландското военно разузнаване и наскоро избран за член на финландския парламент.
Едва ли е изненадващо, че финландските лидери реагираха спокойно на изявлението на Путин, предвид факта, че руските въоръжени сили са силно разгърнати и изтощени. Всъщност руските въоръжени сили изпитват сериозни затруднения да наберат достатъчно военнослужещи, затова са били принудени да предадат някои райони на наемниците от паравоенната група „Вагнер“, както и да разчитат на голям брой затворници. Около 100 000 затворници вече са били вербувани за военна служба в замяна на свобода, но тези зле обучени неопитни войници загиват често, което означава, че редиците им трябва непрекъснато да се попълват. Бившите затворници са известни и с проявите си на мародерство и грабежи, което на свой ред води до размирици. Ето защо не беше изненадващо, че няколко месеца след началото на „специалната военна операция“ Русия беше принудена да проведе и частична мобилизация, която не беше напълно успешна, тъй като много мъже, отговарящи на условията, вече бяха напуснали страната.
Към днешна дата Путин, който в края на миналата година заяви, че Русия разполага с 617 000 войници в Украйна, има стремеж да увеличи още повече въоръжените сили на страната. Въпреки това, лидерът признава, че е особено трудно да се поддържат сили от порядъка на 600 000 души в Украйна, когато общият размер на въоръжените сили на Русия е 1,15 милиона. Това несъмнено повдига въпроса откъде ще дойдат така необходимите нови военнослужещи и колко добри ще бъдат те. В този ред на мисли е напълно логично, че в страната вече се разпространяват усилено слухове, че Кремъл планира нов кръг на мобилизация.
Докато руските въоръжени сили напоследък изпитват трудности да се справят с най-елементарните си задачи, финландските политици могат да си позволят да не се тревожат от заплахите на Путин, поне засега. Въпреки това, рискът от руска агресия остава, тъй като изглежда малко вероятно Русия да промени коренно подхода си в близко бъдеще. Проблемите на противника, свързани с набирането на военнослужещи, са просто щастлива случайност, която няма да продължи дълго. Ето защо Финландия и Швеция постъпиха мъдро, като се присъединиха към НАТО. Този път Путин надцени могъщата сила на руската армия и подцени способността на западните политици да правят правилни тактически преценки.
