Вдигайки учебниците и дипломите си и пеейки националния химн, стотици хиляди аржентинци изпълниха улиците на Буенос Айрес и други градове във вторник, за да поискат увеличаване на финансирането за държавните университети в страната, в изблик на гняв срещу суровите мерки за икономии на либертарианския президент Хавиер Милей, предава „Асошиейтед прес“.
Мащабът на демонстрацията в центъра на Буенос Айрес изглежда надхвърля други масови демонстрации, които разтърсиха столицата, откакто Милей дойде на власт.
Студенти и преподаватели се координираха с мощните профсъюзи и левите политически партии в страната, за да се противопоставят на бюджетните съкращения, които принудиха най-уважавания университет в Аржентина да обяви финансово извънредно положение и да предупреди за предстоящо закриване. В знак, че безредиците нарастват в отговор на политиките на Милей, дори консервативни политици, администратори на частни университети и десни телевизионни личности се присъединиха към марша, защитавайки общата кауза на общественото образование в Аржентина, което е в основата на социалния прогрес на страната от десетилетия.
„Това е историческо“, каза от мястото на демонстрацията наскоро завършилата образованието си Ариана Тиле Лара и продължи:
„Чувствам се, че всички бяхме обединени.“
Описвайки университетите като бастиони на социализма, където професорите индоктринират своите студенти, Милей се опита да отхвърли кризата с бюджета на университета като политика, както обикновено. Той обясни:
„Когнитивният дисонанс, който промиването на мозъци генерира в общественото образование, е огромен.“
В Университета на Буенос Айрес, или UBA, залите потънаха в мрак, асансьорите замръзнаха и климатиците спряха да работят в някои сгради миналата седмица. Професорите изнасяха лекции на 200 души без микрофони или проектори, защото държавният университет не можеше да покрие сметката си за електричество.
„Това е немислима криза“, смята Валерия Аньон, 50-годишен професор по литература в университета, известен като UBA. Той добави:
„Тъжно ми е за моите студенти и за себе си като професор и изследовател.“
В стремежа си да достигне нулев дефицит, Милей намалява разходите в цяла Аржентина – затваря министерства, лишава средства от културни центрове, съкращава държавни служители и намалява субсидиите. В понеделник той имаше какво да покаже, като обяви първия тримесечен фискален излишък на Аржентина от 2008 г. насам и обеща на обществеността болката да се отплати. В телевизионно обръщение той коментира:
„Ние правим невъзможното възможно дори с по-голямата част от политиката, синдикатите, медиите и повечето икономически участници срещу нас.“
Във вторник стъпките на протестиращи огласиха центъра на града.
„Защо толкова се страхуваш от общественото образование?“ – попитаха банери. „Университетът ще се защити сам!“ — изкрещяха ученици.
Ето какво сподели Сантяго Чираоло, 32-годишен студент по социална комуникация, по време на протеста във вторник:
„Опитваме се да покажем на правителството, че не може да ни отнеме правото на образование. Тук всичко е заложено на карта.“
От миналия юли, когато започна фискалната година, държавата предостави на Университета в Буенос Айрес само 8,9% от общия му бюджет, тъй като годишната инфлация сега се движи близо до 290%. Университетът казва, че това е едва достатъчно, за да поддържа осветлението включено и да предоставя основни услуги в учебни болници, които вече са намалили капацитета си.
Миналата седмица университетът предупреди, че без спасителен план училището ще затвори през следващите месеци, блокирайки 380 000 студенти в средата на образованието им. Това е шок за аржентинците, които смятат, че безплатното и качествено университетско образование е право по рождение. UBA има горда интелектуална традиция, създала петима носители на Нобелова награда и 17 президенти. Алекс Варгас, 24-годишен студент по икономика, сподели:
„Получих достъп до бъдеще, до възможности чрез този университет, които иначе семейството ми и много други с нашите доходи никога не биха могли да си позволят. Когато се отдръпнете, виждате колко важно е това за нашето общество.“
Президентът Милей дойде на власт миналия декември, наследявайки икономика в хаос след години на хроничен преразход и задушаващ международен дълг. Размахвайки резачка по време на кампанията си, за да символизира съкращаването на бюджета, той повтаря проста крилата фраза на сънародниците си, разтревожени от съкращенията на бюджета и 50-процентната девалвация на песото: „Няма пари“.
Като цяло Аржентина влага 4,6% от своя брутен вътрешен продукт в образованието. Държавните университети също са безплатни за чуждестранни ученици, привличайки легиони от студенти от цяла Латинска Америка, Испания и други страни. Критиците на системата искат чуждестранните студенти да плащат такси.
„Там, откъдето съм, висококачественото образование за съжаление е привилегия, а не основно право“, заяви София Ернандес, 21-годишна от Богота, Колумбия, която учи медицина в UBA.
„В Аржентина има модел, който бих искал повече страни да имат.“
Правителството съобщи късно в понеделник, че изпраща около 24,5 милиона долара за покриване на разходите за поддръжка в държавните университети и още 12 милиона долара, за да поддържа работата на медицинските центрове.
„Дискусията е уредена“, потвърди президентският говорител Мануел Адорни.
Университетските власти не се съгласиха, като казаха, че обещаният трансфер – който все още не са получили – покрива малка част от това, от което се нуждаят. За UBA това означава 61% намаление на годишния бюджет.
„Учителите също се нуждаят от внимание“, потвърди Матиас Руис, секретар на финансите на UBA. Те са видели спад на доходите си в стойност с повече от 35% през последните четири месеца. Заплатите на персонала могат да достигнат до 150 долара на месец. Професорите жонглират с множество задачи, за да се справят. Инес Алдао, 44-годишен професор по литература в UBA, смята:
„Имахме финансиране и замразяване на заплати при предишни десни правителства, но тези съкращения са три пъти по-лоши.“
Гневните студенти, учители и работници се извиха по улиците на столицата само часове след като Милей обяви икономическа победа от президентския си дворец.
„Ние изграждаме нова ера на просперитет в Аржентина“, заяви Милей пред обществеността, като се похвали, че Аржентина е отчела тримесечен фискален излишък от 0,2% от брутния вътрешен продукт.
Огромен банер, висящ над центъра на Буенос Айрес, представя избор: Милей или обществено образование?
