Отново ще бъде Урсула фон дер Лайен, нали? Председателката на Европейската комисия /ЕК/ наистина все още е категоричен фаворит за втори мандат начело на изпълнителната власт на ЕС, но вече победата ѝ не изглежда напълно сигурна, поне за следващите пет години, пише „Politico“.
По-долу са посочени кандидатите, които се спрягат или като реални алтернативи, или като начин да се окаже натиск върху Урсула фон дер Лайен в опит да се постигнат отстъпки от нейна страна.
Марио Драги
Защо? 76-годишният политик ръководеше влиятелна италианска коалиция до разпадането ѝ през 2022 г., а името му често се споменава, когато се освобождават международни лидерски позиции. До момента името на бившия италиански премиер и президент на Европейската централна банка се свързва най-вече с поста председател на Европейския съвет (когато Шарл Мишел напусне).
Драги вече се завърна в центъра на политическата сцена на ЕС, работейки по официален план на Брюксел за повишаване на конкурентоспособността на блока, който ще представи непосредствено след изборите за ЕС, когато европейските лидери ще проведат задълбочени дискусии, посветени на висшите постове. Освен това той е близък с френския президент Еманюел Макрон.
Защо не? Италианецът няма ясна политическа принадлежност и е трудно да се разбере защо влиятелният пост на председател на ЕК би бил предоставен на човек без ясна политическа лоялност.
Роберта Мецола
Защо? Както може да се предположи, е малко вероятно Европейската народна партия (ЕНП) да се откаже от ръководството на Комисията през следващия мандат. Въпреки това, ако Урсула фон дер Лайен не получи необходимата подкрепа, другата водеща кандидатка на ЕНП може да се утвърди като потенциален фаворит за длъжността.
Като председател на Европейския парламент (ЕП) до момента Мецола успява да стои далеч от политическите раздори – тактика, която преди това ѝ помогна да си осигури сегашния пост. В същото време тя показа лидерски качества в областта на външната политика и беше първият лидер на ЕС, който посети Киев след руската инвазия през февруари 2022 г. Произхождаща от Малта, Мецола може да се окаже доста полезна за интересите на Южна Европа при разпределянето на висшите постове. В публикация в Instagram от миналата седмица Мецола е забелязана да демонстрира топли отношения с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис и полския министър-председател Доналд Туск – намек, че независимо как ще се развият събитията, тя се радва на стабилна подкрепа от влиятелни фигури.
Защо не? Малта е най-малката страна в ЕС както по площ, така и по население. Освен това Мецола няма никакъв опит в ръководството на толкова високопоставен пост, дори в родната си страна. Консервативната ѝ позиция по отношение на абортите беше използвана срещу нея, което повлияе негативно на репутацията ѝ в политически аспект.
Кристин Лагард
Защо? Защото е французойка.
Нежеланието на Макрон да подкрепи Урсула Фон дер Лайен за висшия пост повдига един очевиден въпрос. След пет години германско управление и още по-дълъг период, в който германци или австрийци заемаха ключовия пост на председател на Комисията, въпросът е дали Макрон смята, че е добра идея французин да оглави тази институция? Като бивш министър на финансите и настоящ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Лагард има допълнителното предимство, а именно, че е жена.
Защо не? Отново – защото е французойка. Другата причина е, че тя не е особено популярна сред собствените си служители и народ.
Засега няма индикации, че Лагард би желала да напусне ЕЦБ преди края на осемгодишния си мандат, нито дори че Елисейският дворец сериозно обмисля да предложи името ѝ като кандидат за поста. Напоследък името на Лагард се появява по време на почти всяко пренареждане на властта във френското правителство, като тя се спряга за възможен министър.
Клаус Йоханис
Защо? Румънският президент е смятан за лидер, който управлява с твърда ръка, и е любимец на европейските лидери, особено на консерваторите. Както Макрон, така и германският канцлер Олаф Шолц изразиха възхищението си за това, че е не е отклонил страната си в прозападния и проевропейския лагер след инвазията на Русия в Украйна, което не може да се каже за Унгария, Словакия или България. За разлика от Полша, Румъния също така стриктно спазва правилата на единния пазар на ЕС и не налага едностранно ограничения върху украинското зърно, което затвърждава репутацията на Йоханис като проевропейски отбор.
Защо не? Опитът на Йоханис в последния момент да вземе лидерската роля в НАТО от Рюте подразни някои западноевропейски държави.
Тиери Бретон
Защо? Защото е французин. Миналата година Бретон сподели, че е бил „резервен“ кандидат за европейски комисар през 2019 г. (той получи поста, след като първият избор – Силви Гулар беше отстранена по време на изслушванията в Парламента). Той категорично намекна, че е отворен отново да заеме толкова важен пост, ако кандидатурата на фон дер Лайен не се осъществи. Като бивш френски министър на финансите Бретон има опит на висши ръководни длъжности и въпреки че не е от ЕНП, възгледите му клонят към консервативни. Опитът му като бивш главен изпълнителен директор, който върна индустриалната политика в дневния ред на Комисията, му позволява да има увереността, че трябва да ръководи изпълнителен орган на ЕС, който ще бъде много по-фокусиран върху конкурентоспособността.
Защо не? Бретон има може би повече врагове, отколкото приятели във висшите кръгове на ЕС, включително в Комисията и сред много държави от ЕС, като мнозина поставят под въпрос постиженията му. Дръзкото му самоизтъкване и репутацията му на човек, който говори, преди да е постигнал резултати, подразниха колегите му от Комисията, но също и много от служителите с които той трябваше да работи.
