Всичко изглежда подгизнало в столицата на Кения Найроби и извън нея, пише „BBC“.
На пръв поглед, сякаш вали дъжд без прекъсване в продължение на шест седмици и въздействието е опустошително. Досега повече от 120 души са загубили живота си, включително най-малко 50 при потоп в понеделник в район на около 60 километра (37 мили) от Найроби. Това е влажният сезон, но имаше много повече валежи от нормално очакваното, което се дължи на метеорологичния феномен Ел Ниньо. Реките и канализацията са прелели, пътищата са се превърнали във водни пътища, а домовете са разрушени. Наводненията в Найроби не са необичайни, но самият мащаб на тазгодишния потоп разкри дългосрочни проблеми с начина, по който се е развил градът. Ето какво коментира пред „BBC“ Алфред Оменя, експерт по градско планиране и околна среда:
„Не можете да се борите с природата. Това не работи по този начин.“
Оменя изтъква, че голяма част от града се намира на върха на заливната низина на река Найроби, която пресича столицата. Редица други реки и потоци също текат през Найроби. Една правилно развита дренажна система би могла да се справи със случващото се, но тъй като градът е нараснал през миналия век от 100 000 жители до днешните 4,5 милиона, инфраструктурата не е в състояние да удържи. Проблемът се усложнява от това, че по-малко от половината жители са свързани с канализация. В бедняшките квартали често се срещат открити канали, които преливат при наводнение. Освен това се наблюдава запушване на канализацията, тъй като хората изхвърлят битовите си отпадъци.
Откритите пространства с времето изчезнаха, тъй като все повече и повече сгради се издигаха наоколо през последните години – както в бедните квартали, така и в развиващите се райони. Тъй като повече бетон покрива земята, има по-малко места за абсорбиране на водата и тя се оттича – претоварвайки канализацията и реките.
„В резултат на това пътищата са станали част от дренажната система“, твърди проф. Оменя.
Той обвинява „безхаберното ръководство, започнало от колониалните времена“.
По думите му има съвсем законно позволение да се развият непланирани селища около реките, което понякога нарушава естествения им поток.
Много от бедняшките квартали в града, като Мукуру и Матаре, са построени върху маргинална земя покрай речните долини. Миналата сряда властите извадиха дузина тела на хора, които се бяха удавили в река Матаре след проливните дъждове предишната вечер. Вследствие на пороя повечето къщи в района бяха наводнени, като някои жители останаха блокирани на покривите на къщите си.
Луксозните имоти също бяха засегнати, включително някои, които не са били склонни към наводнения в миналото. Човекът, който управлява града, губернаторът на Найроби Джонсън Сакая, потвърди, че нивата на валежите са били много високи и обвини посегателството върху земята около реките за кризата с наводненията. Губернаторът вече е спрял одобренията за строителство и разкопки. По-голямата задача обаче може да бъде разчистването или подобряването на бедняшките квартали. Той увери, че правителството наистина има план за изграждане на достъпни и прилични жилища, но минали проекти за обновяване не са отговорили на нарастващото търсене. Междувременно жителите са помолени да се преместят на по-високи места за собствената си безопасност.
Президентът Уилям Руто заяви, че хората, живеещи в опасни райони в страната, ще бъдат преместени на земя, предоставена от Националната младежка служба, докато правителството планира дългосрочно решение. Той обясни, че военните и националното правителство са били мобилизирани да работят с окръзите в подкрепа на бедстващите.
Съседният окръг Киамбу, части от който са в речен басейн и са засегнати от наводненията, също обяви, че ще предприеме мерки за смекчаване на ситуацията, включително инспекции на сгради. В миналото сградите в и около града са били разрушавани като начин за справяне с нередовните застройки – но често с малък ефект. Някои от разработките в града и околностите му бяха критикувани, че възпрепятстват потока на водата, която след това намира пътя си към други райони. Строителството на сгради върху влажни зони също е голям проблем. През 2018 г. мултимилионният търговски център South End в Langata и търговският център Ukay в Westlands бяха разрушени като част от кампания за възстановяване на влажни зони. Ето какво написа в X депутатът от окръг Найроби Робърт Алай:
„Сега имаме много домове, построени до толкова наводнени реки. Стените са се срутили навсякъде… Не се противопоставяйте на природата. Тя ще отвърне на удара.“
Преди последните наводнения Сакая защитаваше развитието чрез строителство на високи сгради в някои жилищни райони, като казваше, че единственият начин Найроби да се развива е да се застроява. Позицията му дойде на фона на критиките, че развитието натоварва вече претоварената инфраструктура. Сега той издаде директива за спиране на всички одобрения за строителство с уточнението:
„… докато не можем да прегледаме всички тези, които са били издадени и продължават да съществуват в града.“
Редица депутати също критикуваха губернатора за управлението на града, цитирайки кризата с канализацията и наводненията. Сакая се защити, като каза, че критиките са политически мотивирани.
Откровеният сенатор Самсон Черарги от управляващата коалиция коментира, че губернаторът не е виновен, тъй като:
„Проблемът, който започнахме през 1963 г., не можете да го разрешите сега.“
Някои от проблемите могат да бъдат проследени до произхода на Найроби – което означава „място с прохладни води“ на езика на масаите – и факта, че не се е смятало за подходящо място за живеене на голям брой хора. Започва като железопътно депо под британските колониални власти в края на 1890 г. Инженерите, които са работили на обекта, нарекоха района „блато“, с подгизнала земя и „нехигиенични условия“.
Години по-късно колониалният служител сър Чарлз Елиът каза, че Найроби се намира в „депресия с много тънък слой почва или скала. Почвата е била напоена с вода през по-голямата част от годината“. Въпреки това градът се превърна в привлекателен град с хубаво време, много зеленина и национален парк.
Проблемът с отводняването обаче продължава. Първоначалният генерален план на колониалните власти взе под внимание разположението на земята и разработи мерки за предотвратяване на бедствия. Имаше най-малко два други плана след обявяването на независимостта до този момент, но повечето от тях не бяха изпълнени.
Наводненията през този сезон показват, че тъй като валежите могат да станат по-интензивни в резултат на изменението на климата, е спешно необходим нов план, смята проф. Оменя и допълва:
„Но обикновеният жител на града е оставен да почиства, надявайки се дъждовете да намалят.“
Кения отлага отварянето на училищата заради наводненията, които взеха близо 100 жертви
[…] Наводненията в Кения: Голям потоп разкри уязвимостта н… […]