Тази седмица осъмнахме с новината, че Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение (infringement procedure), като изпраща официално уведомително писмо до Румъния, и издава мотивирани становища поради неспазване на законодателството в областта на обществените поръчки в България и Испания. Причината е отказът на България да задължи частните болници да възлагат обществени поръчки, дори когато те са частично финансирани с публични средства. Това посочват в свой анализ от Института за пазарна икономика /ИПИ/.
След издаденото мотивирано становище България разполага с два месеца да поправи законодателството си, а ако това не се случи е много вероятно Европейската комисия да предяви иск срещу страната ни пред Съда на Европейския съюз. В контекста на настоящата политическа ситуация у нас обаче спазването на този срок изглежда по-скоро имагинерно. А и историята показва, че този проблем не е резултат от случаен пропуск или недоглеждане, а съзнателно решение, подкрепяно от силно заинтересовани групи, което прави преодоляването му още по-трудно.
Спорът трябва или не трябва частните болници да провеждат поръчки е стар, като процедура по производство за установяване на нарушение ни заплашва от поне 2019 година. Само преди няколко месеца Министерството на финансите се опита да поправи законодателния пропуск, като предложи промени в закона за обществените поръчки, които да гарантират провеждането на обществени поръчки за лекарства, платени с обществен ресурс от страна на частните лечебни заведения.
По данни на МФ над 750 млн. лева обществени средства годишно се изразходват непрозрачно поради липсата на търгове за лекарства, консумативи и медицински изделия в частните болници. Предложенията за промяна на законодателството бяха отривисто отхвърлени в пленарната зала с мотиви, че пазарът сам регулирал цените, които частните лечебни заведения постигали за стоки и услуги в посока максимално надолу.
Това обаче не се оказва вярно според изнесените още през 2020 година данни от управителя на Националната здравноосигурителна каса за разлики от 7 пъти в цените на едни и същи лекарства между държавните и частни лечебни заведения, които касата е заплащала. Скъпо струва на данъкоплатеца лобисткият натиск от страна на лица, които имат интерес да ползват безконтролно публични средства. Да припомним също и че опитът да се преодолеят тези иначе необясними разлики с централизиран електронен търг – т.е. обща поръчка за всички болници и еднакви цени на доставяните медикаменти – устойчиво се провалят.
През 2021 и 2022 г. търговете бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията от търговци на лекарства, като и в двата случая КЗК уважи жалбите с почти идентични аргументи, твърдящи, че едно и също условие на възложителя ограничава ненужно конкуренцията. И двете решения са потвърдени от ВАС, а за външния наблюдател остава въпросът защо след първото решение министерството на здравеопазването отново включва същото оспорено изискване и при следващия търг – небрежност или съзнателно проваляне?
Частните болници, които са около 40% от всички лечебни заведения за болнична помощ в България, оперират в голяма степен с публичен, а не собствен ресурс. Ако здравната каса плаща, това ограничава натиска върху тях да постигнат максимално добра цена за стоките и услугите, които купуват. Това налага изискването те също да провеждат публични процедури за поръчка на стоки и услуги. Ако не желаят, са свободни да излязат наистина на пазара – за да са наистина пазарни отношенията обаче те трябва предоставят услуги само срещу заплащане от пациента без да очакват финансиране на дейности от НЗОК.
Свободната пазарна конкуренция в дългосрочен план постига максимални ползи за потребителите и неслучайно е фундамент на правото на Европейския съюз. Когато държавата, пряко или чрез контролирани от нея субекти изразходва публичен ресурс, конкуренция може да се постигне чрез публични поръчки на стоки и услуги, проведени при ясни и прозрачни правила. Тези правила се гарантират от институции, закони и процедури, валидни за всички участници на пазарите, изисквания за провеждане на процедурите, възможности за прозрачно обжалване на поръчките пред Комисията за защита на конкуренцията и впоследствие пред Върховния административен съд. Те включват и публичност на постигнатите условия по договорите, така че данъкоплатецът да знае какво се случва с платените от него данъци и осигуровки.