Понастоящем 80% от грузинските граждани искат да се присъединят към Европейския съюз /ЕС/, а въпросът, който веднага изниква, е как може правителството да е толкова уверено, че ще запази властта си, като отхвърля Брюксел и сякаш умишлено унищожава перспективите на страната за членство в блока, пише „Politico“.
Това е политическият парадокс, който е в основата на кризата, обхванала страната. Това, което не се понрави на ЕС, е, че управляващата партия „Грузинска мечта“ прие законодателство в руски стил, което според опасенията на Брюксел може да се използва за потискане на свободата на медии, мозъчни тръстове и неправителствени организации, макар че някои от тях дори са финансирани от Запада. Според новото законодателство, за да извършват спокойно дейността си, те трябва да декларират себе си като „чуждестранни агенти“, което ще ограничи свободата на словото. ЕС от своя страна даде ясно да се разбере, че това законодателство на практика означава, че перспективите за членство в блока изглеждат все по-неосъществими, а силите на реда в Грузия бяха принудени да използват водно оръдие и лютив спрей срещу хиляди протестиращи, които демонстрираха недоволството си пред парламента в сряда вечерта.
По думи на политически анализатори мотивите за този ход на правителството са само част от пъзела. Критиците на правителството твърдят, че то не иска да разклати отношенията си с Русия, като следва траекторията на ЕС, както направи Украйна, като изтъкват, че влиятелните елитни кръгове се опасяват, че техните интереси ще бъдат застрашени от съдебните реформи, изисквани от ЕС. Въпреки това, способността на партия „Грузинска мечта“ да се противопоставя на Запада и на голяма част от собственото си население все още е обект на много въпроси и неясноти. Въпреки масовото протестно движение, позицията на правителството е стабилна. Законодателството беше прието в сряда с мнозинство от 83-23 гласа, като за момента няма опозиционна партия, която да изглежда достатъчно влиятелна, за да отправи реално предизвикателство към „Грузинска мечта“.
Смесени послания
Друг ключов елемент за успеха на партия „Грузинска мечта“ е, че официално тя не се представя като проруска и антиевропейска. Вместо това тази политическа сила се превърна в майстор на стратегическата двусмисленост. Когато става въпрос за Кремъл, тя обвинява опозицията, че е опасна и рискува да влезе в конфликт с Русия, като класически пример за това се посочва хвърленият в затвора опозиционен активист, бившият президент Михаил Саакашвили, който не успя да се противопостави на Русия през 2008 г. Партията също така твърди, че подкрепя членството в ЕС, но желае то да се осъществи при нейни собствени условия, без акцент върху правата на ЛГБТ общността и без намесата на чуждестранни медии и правозащитни групи.
Това отправяне на смесени послания изглежда е проработило, което стана видно по време на проправителствен митинг, проведен по-рано през седмицата. 43-годишният гражданин, който се представя само като Давит, споделя пред „Politico“, че е искал силно да присъства, като по-рано е пристигнал от град Гори. Мъжът категорично не подкрепя близките отношения с Русия и сочи към гърдите си, където е закачена снимка на негов роднина, загинал във войната с Русия през 2008 г.
„Той е моят герой. Той загина в битка с руснаците“, разказва Давит.
Мъжът споделя, че се чувства объркан, тъй като подкрепя правителството и е готов да изслуша какво има да му кажат управляващите, но не и стремежа към толкова близки отношения с Русия.
Турция прекратява търговията с Израел заради хуманитарната трагедия в Газа