„Малко известен е фактът, но логиката на Закона за лова и опазване на дивеча изисква от ловците, преди да получат правото да нарамят пушките и да влязат в гората или в полята, да извършват множество дейности, които са пряко свързани със стопанисване на дивеча и подобряване на състоянието на неговите местообитания.“
Това коментира председателят на Съюза на ловците и риболовците Васил Василев за „Agro.bg“. Той дава за пример инициатива на ловците, според която през 1931 г. мечката се поставя под защита.
„Тоест в момента нашата организация самостоятелно генерира и като финансов ресурс сума в размер на повече от 5 милиона лева годишно и разселва повече от 150 000 за миналата година надминаха 180 000 броя дивечови птици. Това са фазани, яребици, полудиви патици, кеклици, също зайци, едър дивеч. Така че ловците със своята дейност ежегодно и ежедневно, и денонощно работят за подобряване на състоянието на природата и на дивеча в нея“, заяви той, добавяйки:
„Това е една огромна мрежа, която може, във всеки един момент и е задължена по силата на сключените договори, да върши много, много неща, които са важни за дивеча. Създаване на дивечови ниви. В Добруджа, например, където няма повърхностно течащи води, колегите през целите летни месеци поддържат изкуствени водоизточници, за да има достатъчно вода за водопой на животните, зимно време се правят хранилки, които се зареждат с подходящия фураж за отделните видове птици, разселването на дивеча, който ви казах, регулирането числеността на хищниците. Много често се правят залесявания с горскоплодни видове, така че да има естествена храна за дивите животни и много, много други дейности, които остават страни от общественото внимание.“
На територията на страната има регистрирани над 160 ловни сдружения. Василев отчете, че през 2024 г. се отбелязват 140 години от създаването на първото ловно сдружение.
„За тези години Съюзът на ловците и риболовците в България се утвърди като една изключително мощна, националноотговорна, патриотична организация, която възпитава своите членове именно в това – другарство, взаимопомощ, опазване на природата, опазване на биоразнообразието. Ние сме най-голямата природозащитна екологична мрежа в страната. Защото ловците, извършвайки своята дейност на територията на всяка една ловна дружинка в България, както може би ви казах вече, има повече от 2800 ловни дружинки. Всяка една от тези дружинки има изградена структура. Има избран председател, има избран касиер на дружинката, има изградени канали за оповестяване. И когато, не дай си Боже, стане някакъв инцидент, примерно възниква горски пожар или пък има наводнение, ловните дружинки са първите структури, които се отзовават в помощ на местните и националните власти, които подпомогнат населението за преодоляването на последиците от този катаклизъм“, сподели още той.
Същевременно дейността не получавала нито стотинка държавно финансиране, изтъкна Василев. По думите му всички пари, които се инвестират в лова и ловното стопанство, идват от ловците – дали под формата на внос към стопанството, дали под формата на членски внос, дали под формата на лични дарения, дали под формата на заплащаната цена на разрешителното.
„Всъщност ловците много повече дават, отколкото взимат под формата на дивеч и дивечови продукти от природата. И това е изключително важно, най-малкото защото създава едно чувство на привързаност, едно осъзнаване, че природата е един изчерпаем ресурс. И ако той не се ползва разумно, настъпват лоши времена. Той просто изчезва. Призива ни, който така аз лично много често отправям, когато ходя сред ловците, да работим и да ползваме дивеча така, че и нашите деца да имат възможност да ловуват така, както са ловували нашите дядовци“, апелира Василев.
Според него ловната култура на българина се повишава. Той потвърди и че страната ни е атрактивна дестинация за лов. По негови данни има ръст с около 10% в приходите от организиран ловен туризъм, което явно показвало, че България е предпочитана дестинация за лов.
[…] Ловците ли са най-големите природозащитници? […]