В джунглите на хълмовете Дауна в югоизточната част на Мианмар бунтовници от въоръжена етническа група се борят да задържат колони от подкрепления, изпратени от управляващата хунта на страната, за да се опитат да си върнат Миавади – важен търговски пункт на границата с Тайланд, съобщава „Агенция Ройтерс“.
Това, което ще се случи през следващите няколко седмици в борбата за Миавади и други стратегически места в Мианмар, може да определи следващата фаза на кървавия конфликт, който продължава вече повече от три години, и в крайна сметка да предопредели съдбата на хунтата.
Мианмар е потънал в хаос след военния преврат през февруари 2021 г., довел до възхода на въоръжената съпротива, която сега работи заедно с бунтовнически групи от етническите малцинства, някои от които се борят с военните от десетилетия.
Хунтата и съпротивата разполагат с ограничен период от време, за да постигнат успехи или да задържат позициите си, тъй като в началото на юни над Мианмар започват да се носят дъждовни мусонни облаци. Такова време затруднява особено много военните, които са разположени на множество фронтови линии, тъй като притъпява предимството на въздушните им сили, твърдят анализатори.
На картата са поставени важни търговски и военни пунктове, включително Мияуади в югоизточната част на страната, западният регион Ракхайн, където мощната армия Аракан е нанесла поражения на хунтата, както и други провинции по границата с Китай и Тайланд. Закари Абуза, професор в Националния военен колеж на САЩ и специалист по Югоизточна Азия, коментира:
„Някои от тези райони са области, които хунтата ще се стреми да си върне или задържи преди дъждовете, дори когато бунтовниците се опитват да запазят инерцията си.“
„Има няколко наистина важни стратегически цели за военните през следващите седмици“, каза той, като се позова на ключови текущи битки, включително тези за Мяуади и градове в щата Ракхайн.
Говорител на хунтата не отговори на обажданията на „Ройтерс“ за коментар. От октомври насам хунтата е изправена пред поредица от поражения на бойното поле и заедно с влошаващата се икономика се бори с най-голямото си предизвикателство, откакто е на власт. Според оценки на Института за мир на САЩ (USIP) тя е загубила контрола над около половината от своите 5280 военни позиции, включително аванпостове, бази и щабове, както и 60% от територията, която преди това е контролирала в районите на етническите малцинства.
Възможно е през следващите шест месеца военните да загубят контрола си над всички основни гранични райони с Бангладеш, Китай, Индия и Тайланд – райони, в които в момента се сражават с различни бунтовнически групировки, заявиха за Ройтерс тайландски служител и дипломатически източник въз основа на оценката си за продължаващите сражения. Те потвърдиха:
„Хунтата може да се опита да консолидира ресурсите си и да даде приоритет на ключови области.“
И двамата помолиха да не бъдат назовавани, тъй като не са упълномощени да говорят пред медиите.
„Писането е на стената“
Но те добавиха, че макар хунтата да е отслабена и да намалява броя на войниците си, тя е запазила огневата си мощ, за да нанесе значителни щети на съпротивителните групи и да задържи централния равнинен район, където живее мнозинството от народа бамари. Титинан Понсудирак, регионален политически анализатор от Банкок, заяви:
„Дори и да са блокирани, правителствените сили биха могли да организират силна отбрана и да удължат конфликта.“
„Смятам, че това може да се проточи“, изтъкна той, визирайки размириците в страната. Но добави, че контролът на хунтата в дългосрочен план е несъстоятелен.
„Надписът е на стената“, заяви Титинан, посочвайки загубите на бойното поле, окуражената съпротива и липсата на обществена подкрепа.
След като изгубиха контрола над Мяуади, военните предприеха контраофанзива, за да си върнат града, който е канал за гранична търговия на стойност над 1 млрд. долара годишно.
Каренският национален съюз (КНС), една от най-старите етнически армии в Мианмар, която първоначално изтласка военните от Мяуади, сега се бори да удържи атаката на хунтата.
„Повече от 1000 войници се приближават и се придвижват напред към Мяуади, но съвместните сили на КНЛА все още се опитват усилено да ги пресрещнат, блокират и атакуват“, заяви говорителят на КНУ Соу Тау Ни пред Ройтерс, визирайки боевете между войските на хунтата и въоръженото крило на групата – Каренската националноосвободителна армия.
„Ожесточените боеве се водят всеки ден.“
На около 900 км западно от Мяуади хунтата се сражава с армията на Аракан, която се опитва да установи контрол над Ан – ключов регионален военен щаб. През Ан минава и 793-километровият газопровод Мианмар-Китай, като в близост до града се намира голяма помпена станция, която според анализатори военните ще направят всичко възможно да задържат.
Мусонните дъждове ще затруднят разгръщането на военновъздушните сили – ключово предимство на хунтата – като ниската облачност ще повлияе на използването на неуправляеми боеприпаси, които обикновено се използват от военновъздушните сили, казва Ричард Хорси, старши съветник на Кризисната група в Мианмар. Хорси подчерта:
„Също така е по-трудно и по-опасно за хеликоптерите да оперират в мусоните – за транспортиране на войски, снабдяване на бази, които са отрязани от антирежимните сили, и осигуряване на огнева подкрепа.“
Според Абуза от Националния военен колеж през последните месеци дезертьорството на военнослужещи в цялата страна показва, че неспособността на хунтата да снабдява войските с храна, вода, боеприпаси и медицински материали е довела до срив на морала.
Според анализатори дъждовете ще дадат предимство на силите на съпротивата, които имат инерция от многобройните си победи, но остават разнороден набор от етнически армии и местни съпротивителни групи, на които липсва важна координация.
„Улесняването на стратегическата координация между множеството групировки ще отнеме време, но ще бъде решаващ фактор за определяне на изхода от конфликта в Мианмар“, заяви в неотдавнашен доклад Йе Мио Хайн от USIP.
Kyaw Zaw, говорител на правителството на националното единство на Мианмар в сянка, заяви, че понастоящем хунтата е запазила контрола си само върху големите градове в централната част на страната.
„Дори и там те са застрашени.“
Бъдещото на Националната детска болница: До дни започва разчистването за терена й
