Анализ на “BBC” показва, че под влияние на изменението на климата световните океани са подобрявали температурните си рекорди всеки ден през изминалата година, пише изданието.
Близо 50 дни са били с най-голям марж в сателитната ера. За това са виновни най-вече газовете, които водят до затопляне на планетата, но естественото метеорологично явление Ел Ниньо също е допринесло за затоплянето на моретата. Свръхнагряването на океаните е засегнало силно морските обитатели и е предизвикало нова вълна от избелване на коралите.
Анализът се основава на данни от климатичната служба на ЕС „Коперник“. Службата също така потвърди, че миналия месец е бил най-топлият април в историята по отношение на глобалните температури на въздуха, с което поредицата от рекорди за конкретен месец се увеличи до 11 поредни.
В продължение на много десетилетия световните океани са били на картата за излизане от затвора на Земята, когато е ставало въпрос за изменението на климата, сочи още докладът. Ето и обяснението:
„Те не само абсорбират около една четвърт от въглеродния диоксид, който хората произвеждат, но и поглъщат около 90 % от излишната топлина.“
През последната година обаче океаните показаха най-тревожните доказателства, че се борят с проблема, като особено силно се усеща топлината на морската повърхност. От март 2023 г. средната температура на повърхността на световния океан започна да се покачва все повече и повече над дългосрочната норма, като през август достигна нова рекордна стойност. Последните месеци не донесоха никаква почивка, като през февруари и март тази година, според данните на „Коперник“, морската повърхност достигна нов глобален среднодневен максимум от 21,09 градуса по Целзий.
Според изследването от 4 май 2023 г. насам всеки ден не само е подобрявал дневния рекорд за това време на годината, но в някои дни разликата е била огромна.
Според анализ на BBC на данните от програмата „Коперник“ около 47 дни са били с поне 0,3 градуса по Целзий повече от рекорда за този ден от годината.
Никога досега в сателитната ера разликата в рекорда не е била толкова голяма. Най-големите рекордьори са били 23 август 2023 г., 3 януари 2024 г. и 5 януари 2024 г., когато предишният максимум е бил надминат с около 0,34 градуса. Професор Майк Мередит от Британската антарктическа служба констатира:
„Фактът, че цялата тази топлина отива в океана и всъщност той се затопля в някои отношения дори по-бързо, отколкото смятахме, че ще стане, е причина за голяма загриженост.“
Той допълва:
„Това са реални признаци, че околната среда се движи в области, в които наистина не искаме да бъде, и ако продължи в тази посока, последиците ще бъдат тежки.“
Огромно въздействие върху морския живот
Според едно скорошно проучване това предизвикано от човека затопляне на океана оказва значително въздействие върху световния морски живот и дори може да промени сезонния цикъл на морските температури. Може би най-значимата последица от скорошното затопляне е масовото избелване на коралите в световен мащаб. Тези ключови океански разсадници побеляват и умират, защото водите, в които живеят, са твърде горещи. Те са важен елемент от океанската екосистема, в която живеят около една четвърт от всички морски видове.
Необичайно топлите морета може да са взели пряко участие и в живота на едно от най-обичаните океански същества на най-студения континент – императорския пингвин. Професор Мередит обяснява:
„Има примери за срутване на морския лед преди пиленцата на императорския пингвин да са се излюпили, както и за масови удавяния.“
Той е категоричен:
„Императорският пингвин е застрашен вид поради изменението на климата, а морският лед и температурата на океана са силно замесени в това.“
В Обединеното кралство повишаването на температурата на морската вода оказва особено влияние, като редица същества са изчезнали напълно от крайбрежните райони – например някои видове барнакъл.
„Проблемът на климатичните промени е, че те се случват твърде бързо, за да може еволюцията да ги догони“, твърди морският биолог д-р Нова Мешковска от Ливърпулския университет.
На уелското крайбрежие екип от университета в Аберистуит използва същата технология, която полицията използва на мястото на престъплението, за да проследи промените в морската популация в залива Кардиган. Събирайки ДНК следи от водни проби, те показват, че някои инвазивни видове процъфтяват, включително морска катерица, за която се смята, че произхожда от Япония и която расте като килим по морското дъно. Професор Иън Барбър, ръководител на катедра „Науки за живота“ в университета Аберистуит, подчертава:
„Те пречат на растежа на местните организми в районите, които колонизират. Тъй като се справят толкова добре в нашата среда, те потенциално могат да завладеят огромни площи от морското дъно.“
„Видовете, които са по-инвазивни, изглежда реагират по-силно на глобалното затопляне и повишаването на температурата на водата“, смята професор Барбър.
Ефектът на Ел Ниньо
Един от важните фактори, които са направили последната година по-влиятелна в моретата по целия свят, е метеорологичното явление Ел Ниньо, което се прибавя към предизвиканите от човека емисии на затоплящи газове. При Ел Ниньо на повърхността на Тихия океан излизат по-топли води. В резултат на това се наблюдава тенденция към повишаване на средната стойност за света.
Ел Ниньо започна да се проявява през юни 2023 г. – след продължителен период на по-хладни условия на Ла Ниня – и достигна връхна точка през декември, въпреки че оттогава затихва. Други океански басейни, които обикновено не са засегнати от Ел Ниньо обаче, също са преживели рекордни морски горещини – което кара учените да се опитват да разберат какво точно се случва.
„Атлантическият океан е по-топъл от обикновено и това не е модел, който обикновено се свързва с Ел Ниньо – така че това е нещо различно“, обяснява Карло Буонтемпо, директор на службата „Коперник“.
По думите му, тази топлина все още се запазва в много океански басейни, включително и в тропическия Атлантически океан. А по-топлите морета дават на тропическите бури допълнителна енергия и това може да допринесе за потенциално разрушителен сезон на ураганите. Д-р Буонтемпо коментира:
„В тропическия Атлантически океан все още има голям участък от по-топла от обичайното вода, а това е основният регион за развитие на тропически циклони.“
Той посочва още:
„Почти един месец напред сме в температурата на морската повърхност в Атлантическия океан по отношение на годишния цикъл…, така че това е област, която трябва да се наблюдава.“
Изследователите предупреждават, че освен тези краткосрочни въздействия ще има и дългосрочни последици, към които обществото ще трябва да се адаптира. Например, топенето на ледовете и затоплянето на дълбоките океани вероятно ще продължат да подхранват покачването на морското равнище през следващите векове. Ето и мнението на Анжелика Мелет, изследовател от Mercator Ocean International:
„Когато говорим за изменението на климата, сме склонни да го сведем до промените на повърхността, защото живеем там. Дълбоките океански води обаче са един от аспектите на глобалното затопляне, който ни задължава да се сблъскаме с векове и хилядолетия на промени в климата.“
Д-р Мелет обаче подчертава, че това не е причина да се откажем от намаляването на емисиите.
„В зависимост от нашите действия можем да намалим скоростта на това затопляне и да намалим общата амплитуда на това затопляне и покачване на морското равнище.“
Нова смяна на областни управители: Още четирима са освободени