Руският президент Владимир Путин все повече ще има нужда от паралелна реалност, в която неговото управление да има смисъл за руснаците. Това написа в свой коментар в социалната мрежа Facebook анализаторът Илиян Василев. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Путин все повече ще има нужда от паралелна реалност, в която неговото управление да има смисъл за руснаците. Разпореди руската икономика да влезе в топ 4 света, което светът възприе като анекдот, след което заповяда до 2036 година средната продължителност на живота в Русия да стигне 81 година, което света още се чуди как да го определя – като умствено разстройство или обида към елементарния здрав разум. Очаквам с указ да постанови руснаците да бъдат по-млади, по-умни и по-здрави.
Когато фактите липсват, трябва да се измислят.
Лошата вест за останалите да живеят в Русия е, че до 10 юни бройката на медицинските жертви от руска страна във войната в Украйна ще премине половин милион души, без никаква идея тази тенденция да спира, напротив. И тази реалност с указ не може да се промени. Войната отвори огромен ров между два близки народа, за векове напред, и предпостави бъдещи конфликти и отрицание на Русия в Европа, които ако изобщо могат, се лекуват с дълги години депутинизация. Но как да лекуваш депутинизация, в страна, в която народът иска да бъде имперски и си иска своя Сталин?!
Лошата вест за нас, е както писах преди много години, че Путин ще причини още много злини, дори може да вкара света в Трета Световна война, с ясното съзнание, че ще я загуби, но с разчет като ще напуска живота, да завлече с него максимално количество и руски, и чужди граждани. И да остане със славата на нов Калигула или нов Сталин.
Трябва да разочаровам съгражданите си, няма да имат възможност да гледат сеир и да стоят отстрани, неутрални. Не си мислете, че българските путинисти – в това число включвам и тези, които се облагодетелстват от бизнес с Русия на Путин – ще имат по-леки дни. Но вместо да стават все по-европейци, те ще стават все по-агресивни и все по-радикални в службата си на чуждата Родина. Казвам го с голяма болка – имаме още много път да извървим заедно, докато станем единна нация. Както са гърците, турците, румънците, сърбите, за да можем да определим заедно общия ни национален интерес, без да се оглеждаме за команди навън.
Пиша този пост в Деня на Европа – защото тя е наш дом, но една част от моя народ отказва да излезе от пубертета и да навлезе в истинската европейска зрялост и продължава да търси своя Царь-Батюшка – своята гарантирана бедност, мизерия – материална и духовна, своята политическа „кочина“ в рамките на която да разположи удобно своята безотговорност, корист и умствено безделие.
Но проблемът не е толкова в това все пак малцинство, колкото в мълчаливото и пасуващо мнозинство, което чака някой друг да му реши уравнението за смисъла на живота и на българското им битие. Но нищо в историята не е окончателно – можем да я променим към по-добро – но първо трябва да променим себе си и своите избори. Не ни трябват светци, защото и светците могат да ги овъргалят в медийна кал, трябват ни биткаджии, апостоли на демокрацията с ясното съзнание, че водят битки за цял народ, а не са малка група около тях. Както в много случаи беше.“
Кметът на Дупница окичи руското знаме пред общината, кандидат за депутат го изхвърли