Икономистите на БАН алармираха: България е лидер по енергийна бедност в ЕС

България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизми за подкрепа на енергийно бедните домакинства. Липсва целенасочена и координирана междусекторна политика в тази област, сочи Годишният доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките.

Докладът подчертава необходимостта от активна социална и инвестиционна политика, която да не само покрива текущите разходи за транспорт и енергия, но и да се стреми към дългосрочното им намаляване чрез целенасочени инвестиции в енергийна ефективност и декарбонизация. Учените от ИИИ препоръчват въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията, съобразен с либерализирания пазар, с ясно разписани мерки и скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий. Те също така предлагат оценката на енергийната бедност да се извършва на ниво домакинство, а не на лице, като се вземат предвид броят на лицата и жилищната площ за всеки тип домакинство.

Ежегодното проследяване на реновираните сгради и разхода за енергия, както и адекватната оценка на социалните рискове и възможности, са също сред препоръките. Те включват оценка на последиците за заетостта и уменията, както и въздействията от климатичния и енергийния преход.

Според Годишния доклад икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1.8%. Основни фактори за това са по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск. Въпреки тези предизвикателства, частното потребление се разширява, особено през първите шест месеца на годината, подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

Инвестиционната активност остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика. Въпреки това, фирмите успяват да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати. Годишната инфлация се забавя значително и възлиза на 5% в края на годината. Въпреки антиинфлационните действия на международните фактори, вътрешната макроикономическа среда продължава да оказва проинфлационен натиск.

Пазарът на труда през 2023 г. остава относително спокоен, въпреки някои негативни количествени и структурни промени в сравнение с предходната година. Липсата на структурни промени в заетостта съответства на общото състояние на забавяне на икономическия растеж и ниската инвестиционна активност. Динамиката и структурните промени в работните заплати не стимулират движението на заетите между различните групи икономически дейности.

Фискалната политика продължава да бъде експанзионистична, въпреки инфлационните процеси и предстоящата оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за спазването на Маастрихтските критерии. Част от мерките за подпомагане на домакинствата и бизнеса, предприети по време на пандемията, се запазват, въпреки че инфлацията се превръща в по-голям проблем от безработицата.

Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е вътрешното търсене да продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но положителен растеж на кредитната активност. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС.

Очакваният слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България ще задържи външното търсене на ниско ниво, а платежният баланс ще се влошава през периода 2024-2026 г. Инфлацията постепенно ще намалява, но ще остане по-висока от обичайната през предходното десетилетие, което може да отложи членството в еврозоната и след 2025 г.

ИИИ препоръчва активизиране на инвестиционната активност, преструктуриране на пазара на труда в условията на зелен и дигитален преход, фискална консолидация, развиване на потенциала на външнотърговските отношения със страни извън ЕС и запазване на стабилността на финансовия сектор.

Пълният текст на Годишния доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ за 2023 г. може да бъде намерен ТУК. 

Определени служители са с по-високи пенсии от други, каква е причината?