Най-важното от изминалата седмица – обещания за милиарди евро в помощ на Украйна и рекордни жеги в Индия

2
40
Украйна, ЕС
Украйна, ЕС. Снимка: Wikimedia Commons

Рекордни жеги в Индия, Грузия прие спорния „закон за чуждестранните агенти“ и милиарди евро в помощ на Украйна – това са част от събитията, които беляза света през изминалата седмица.

В понеделник държавният глава на Литва Гитанас Науседа обяви победа в последния кръг на президентските избори в балтийската страна, след като преброяването на гласовете показа, че има голяма преднина в двубоя с Ингрида Шимоните. По данни на избирателната комисия – Науседа е получил 76% от гласовете след преброяването на 80% от бюлетините. 

На този фон в първия работен ден беше съобщено, че заради силни бури в Тексас, Оклахома и Арканзас са загинали 18 души, стотици са ранени и има нанесени множество материални щети. Най-тежко е бил засегнат регионът, който се простира северно от Далас до северозападния край на Арканзас, а системата за тревога предупреди, че бурите в Средния Запад ще стават още по-екстремни. Според метеоролози най-големият риск ще се измести на изток и ще обхване обширна част от Алабама до Ню Йорк.

На 27 май украинският президент Володимир Зеленски и испанският премиер Педро Санчес подписаха споразумение, според което Испания ще предостави на Украйна военно оборудване на стойност 1 млрд. евро до края на тази година. По време на посещението си в Мадрид украинският държавен глава отчете, че руските сили са атакували Украйна с около 3200 управляеми въздушни бомби само през този месец. Той отбеляза, че украинската армия не разполага с достатъчно ракети за противовъздушна отбрана, за да спре Русия. Споразумението включва доставка на съвременна техника за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили, като се отчетат „първостепенните нужди на Украйна“. То набляга и на средствата за защита на украинските морски коридори за износ на продоволствени стоки, предава „БТА“.

Володимир Зеленски
Володимир Зеленски. Снимка: НС

На следващия ден премиерът на Чехия Денис Шмигал заяви, че 1,6 млрд. евро са били събрани по чешката инициатива за закупуване на артилерийски снаряди за Украйна. В същия ден белгийският министър-председател Александър де Кро заяви по време на среща със Зеленски, че Белгия възнамерява да достави първите от договорените изтребители F-16 до края на тази година. Двамата подписаха двустранно споразумение за сигурност в Брюксел, което включва военна помощ на стойност поне 977 милиона евро в рамките на настоящата година и постоянна помощ за Киев за 10 години занапред. Освен това е записано, че Белгия ще достави на Киев 30 изтребителя F-16 в срок до 2028 г. Предвижда се първите самолети да пристигнат в Украйна още тази година. В сряда и Швеция обяви, че изпраща военна помощ на стойност 1,23 млрд. долара на Украйна.

Същевременно в понеделник държавният глава на Узбекистан Шавкат Мирзийоев обяви по време на среща в Ташкент с руския президент Владимир Путин, че Русия ще построи малка атомна електрическа централа /АЕЦ/ в страната му. Двамата лидери не посочиха подробности относно проекта. Узбекистанският президент определи посещението на Путин като „историческа“ и обяви, че неговата страна проявява интерес да купува повече природен газ и петрол от Русия. От своя страна руският държавен глава нарече бившата съветска република „стратегически партньор на Москва и надежден съюзник“.

През изминалата седмица продължи и казусът със закона, предвиждащ затягане на проверките за финансирани от чужбина неправителствени организации въпреки продължаващите от седмици масови протести и наложено от президента вето. В понеделник грузинският парламент прие въпросния закон, след като законодателите в Тбилиси отхвърлиха ветото на проевропейския президент Саломе Зурабишвили. По думите ѝ законът, който изисква финансираните от чужбина организации да се регистрират като „чуждестранни агенти“, е руски „по същество и по дух“.

Грузия, парламент.
Парламента в Грузия. Снимка: Пиксабей

Грузинският парламент прие спорното законодателство предишната седмица въпреки протестите в Тбилиси и призивите на ЕС и САЩ да го отхвърли. Хиляди хора протестираха срещу него. Русия отрича да подкрепя законопроекта и го защити от западните критики.

На 28 май Испания, Норвегия и Ирландия официално признаха Палестина за независима държава в рамките на съвместно усилие да окажат международен натиск върху Израел да смекчи разрушителния си отговор на нападението на „Хамас“ от миналата година. Въпреки че 140 държави признават Палестина за независима държава, което е повече от 2/3 от ООН, нито една от големите западни сили не е направила това, посочва „Associated Press“. 9 от общо 27 държави членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. 8 от тях го направиха преди присъединяването си към блока – още след като палестинският лидер Ясер Арафат обяви на 15 ноември 1988 г. Палестина за независима държава – Малта, Кипър, Чехия и Словакия /до 1993 г. Чехословакия/, Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 г. от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в ЕС.

Термометър
Термометър. Снимка: Pixabay

В сряда в Делхи бяха измерени рекордните за Индия 52,3 градуса по Целзий. Това съобщи индийската метеорологична служба. Рекордната температура бе измерена в предградието на Делхи „Мунгешпур“. Досегашният национален рекорд в Индия бе подобрен с повече от 1%.

На 29 май стана ясно, че все пак испанското правосъдие ще разследва съпругата на премиера Педро Санчес по подозрение в редица закононарушения, включително корупция. Местният съд на автономната общност в Мадрид отхвърли обжалването от държавното обвинение срещу стартиране на разследването. Магистратите обявиха, че разследването е оправдано, с което потвърди съдийското решение в Мадрид, според което в средата на април започна разследване срещу Бегоня Гомес, по подозрение в търговия с влияние и корупция в бизнеса. След като обвиненията станаха обществено достояние, Санчес отрече обвиненията и заплаши, че ще подаде оставка от поста, който заема от средата на 2018 г. Той се оплака, че е подложен на тормоз от десницата и крайната десница с всички възможни средства. Въпреки това, след петдневен размисъл, по време на който отмени всичките си публични ангажименти, Санчес реши да остане на поста си.

Най-важното от света през изминалата седмица – президентът на Иран загина и протести в Нова Каледония

Абониране
Известие от
guest

2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments