Изборите за Европейски парламент /ЕП/ бяха сред водещите събития през изминалата седмица. В тази връзка Урсула фон дер Лайен, която е кандидатът на Европейската народна партия /ЕНП/ за втори мандат, начело на Европейската комисия, заяви, че е убедена, че може да получи необходимата подкрепа в Европейския съвет. В понеделник тя каза пред журналисти в Брюксел:
„Днес е добър ден за ЕНП. Спечелихме изборите, оставаме най-силната партия и стожер на стабилността. /…/ Има мнозинство в политическия център за силна Европа. Вярно е, че расте подкрепата за крайната десница и левица. Това увеличава отговорността на партиите в центъра. /…/ Вътрешни и външни сили се опитват да отслабят Европа. Никога няма да позволим това да се случи.“
Същевременно на 9 юни френският президент Еманюел Макрон предизвика политическо земетресение като свика предсрочни парламентарни избори, след като понесе поражение на европейските избори от крайнодясната партия на Марин Льо Пен, съобщи „Reuters“. Той обясни, че резултатите са тежки за кабинета му и не може да ги пренебрегне. Той направи обръщение 2 месеца преди Олимпийските игри в Париж, той каза, че изборите за долна камара ще бъдат произведени на 30 юни, а вторият тур – на 7 юли.
Чуждестранните агенции отбелязват, че решението на Макрон е хазартен ход за бъдещето му като политик 3 години преди края на мандата му. В случай, че партия „Национален сбор“ на Льо Пен спечели парламентарно мнозинство, Макрон няма да има особено поле за маневриране във вътрешната политика.
На този фон в понеделник Съветът за сигурност на ООН прие първата си резолюция в подкрепа на план за примирие, целящ да сложи край на продължаващата вече над 8 месеца война между Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“ в Газа. Документът е изготвен от САЩ и е бил приет от 15-членния Съвет с 14 гласа „за“, като Русия се въздържа.
Резолюцията приветства огласеното от американския президент Джо Байдън предложение за прекратяване на огъня, което, според САЩ, Израел вече е приел. В текста се призовава „Хамас“, който първоначално заяви, че гледа „положително“ на предложението, да приеме плана от три етапа. Резолюцията призовава Израел и „Хамас“ „да изпълнят изцяло неговите условия незабавно и безусловно“.
Във вторник военните на Украйна съобщиха за назначаването на командващ силите за безпилотни системи, изтъквайки значението на дроновете при воденето на война, както многократно е подчертавал президентът Володимир Зеленски наред с други лидери, по време на 27-месечната война срещу Русия. В изявление на Генералния щаб на въоръжените сили се посочва, че Вадим Сухаревски, заместник-командир на въоръжените сили, е назначен на поста със заповед на министъра на отбраната Рустем Умеров.
Същевременно на 11 юни Министерството на отбраната на Русия съобщи, че в страната е започнал вторият етап от ученията на тактически ядрени сили. В него се посочва:
„В съответствие с решението на президента на Руската федерация започна вторият етап от ученията на нестратегическите ядрени сили.“
По време на ученията ще бъдат отработени въпроси за съвместната подготовка на подразделенията на въоръжените сили на Русия и Беларус за бойно използване на нестратегическо ядрено оръжие, пише „ТАСС“.
„Ученията са насочени към поддържане на готовността на личния състав и техниката на подразделенията за бойно използване на нестратегически ядрени оръжия на Русия и Беларус с цел безусловно гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на съюзната държава“, допълват от министерството.
В рамките на първия етап на учението, личният състав на ракетните формирования на Южния военен окръг, е отработил задачи по получаване на учебни специални боеприпаси за оперативно-тактическата ракетна система „Искандер“, оборудване на пусковите установки с тях и придвижване до определения позиционен район за подготовка за изстрелване на ракети.
В учението участват и части на руските Въздушно-космически сили, които отработват употребата на авиационни оръжия, включително хиперзвукови ракети „Кинжал“, с учебни специални бойни глави и прелитането до определените райони за патрулиране.
На 11 юни синът на президента на Америка Джо Байдън – Хънтър Байдън беше признат за виновен по обвинението, че през 2018 г. е прикрил от властите употребата си на дрога, за да купи огнестрелно оръжие. След като съдебните заседатели във федералния съд в град Уилмингтън съобщиха решението си, Хънтър Байдън влезе в историята като първия пряк родствен наследник на действащ американски президент, осъждан за криминално престъпление.
54-годишният Хънтър Байдън пледира невинен по обвиненията в извършването на тежко престъпление както за това, че е излъгал за наркотичната си зависимост, когато е попълвал правителствен документ за купуването на револвер „Колт Кобра“, така и за незаконното притежание на огнестрелно оръжие в продължение на 11 дни. В сряда Джо Байдън обяви, че няма да се възползва от правото си да помилва сина си.
На 12 юни САЩ наложиха санкции на проруската лидерка на молдовския автономен район Гагаузия Евгения Гуцул. Решението е било подкрепено от прозападното правителство в Кишинев. Санкциите замразяват всички активи, които са собственост на Гуцул в САЩ, и забраняват на американски граждани да извършват бизнес с нея.
„САЩ обявиха санкции срещу /Гуcул/ като активен посредник на избягалия осъден олигарх Илан Шор и неговата партия „Шор“, както и на техните подкрепяни от Кремъл усилия за незаконна политическа намеса“, пише в изявление американското посолство в Кишинев.
В сряда вечерта избухна голям пожар в Ливадия в Централна Гърция. Огнената стихия се е разпространила към градската зона и само на няколко метра от резервоари в пропан. На място са били изпратени 40 огнеборци с 16 противопожарни коли, информира изданието.
На 13 юни опозиционен народен представител в Италия е бил изведен с инвалидна количка от Камарата на депутатите, долната камара на парламента, след като между депутатите в пленарната зала се е стигнало до бой. Леонардо Доно от популисткото Движение „5 звезди“ /Д5З/ е бил блъскан от други депутати и нокаутиран на земята по време на грозни сцени в Камарата на депутатите, която е по-голямата от двете камари на италианския парламент, предаде ДПА. В този момент в залата се е обсъждал законопроект за така наречената „диференцирана автономия“, внесен от дясното правителство на премиера Джорджа Мелони.
В четвъртък американският президент Джо Байдън и украинският му колега Володимир Зеленски подписаха 10-годишно двустранно споразумение за сигурност, насочено към укрепване на отбраната на Украйна срещу руските нашественици. Според текста на споразумението, подписано в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Италия, то трябва да бъде стъпка към членство на Украйна в НАТО, предава „БТА“.
В петък руският президент Владимир Путин заяви, че „незабавно“ ще разпореди спиране на огъня в Украйна и започване на мирни преговори, ако Киев изтегли войските си от четирите окупирани украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, и се откаже от амбициите си за присъединяване към НАТО, съобщи „Асошиейтед прес“.
„Ще направим това незабавно“, подчерта Путин в реч пред Министерството на външните работи в Русия и добави: „Естествено, в същото време гарантираме безпрепятственото и безопасно изтегляне на украинските части и формирования.“
Държавният глава сподели позицията си ден след началото на срещата на върха на Г-7 в Италия и в навечерието на форум за мир в Украйна, който ще се състои в Швейцария с участието на над 90 държави и организации. Русия, която не бе поканена, казва, че срещата на върха в Швейцария е загуба на време.
От своя страна Зеленски заяви, че предложението на Путин е ултиматум и не може да му се вярва.
[…] […]