България: От рая на технологиите до ада на колцентровете

1
1246
Кол център
Кол център. Снимка: Pixabay

Зад динамичния образ на „балканската Силициева долина“ се крие една по-мрачна реалност, предаде “Voxeurop”. От 2000 г. насам България постепенно се превърна в една от най-привлекателните страни за аутсорсинг. Днес десетки хиляди българи работят “в сянка”, при тежки условия на труд и без подкрепа от страна на синдикатите.

Както и в повечето други страни със социалистическо минало, развитието на българската икономика след 1989 г. се характеризира с мащабна деиндустриализация и възход на сектора на услугите, в който понастоящем е заета над половината от работната сила в страната – 57,66 %, сочат данни за 2022 г. Развитието на сектора се насърчава от туризма, както и от информационните и комуникационните технологии /ИКТ/. И докато липсата на руски туристи подхранва тревогите за черноморските курорти, ИКТ очевидно са в подем. Това важи с особена сила за София, българската столица, където дори кметът Васил Терзиев от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ е силно свързан със света на технологиите. Избран през ноември 2023 г. като част от проевропейска антикорупционна коалиция, Терзиев е основател на „Telerik“, компания, която предоставя инструменти за разработване на софтуерни приложения. През 2014 г. тя е била продадена за рекордните 262,5 млн. долара на „Progress Software Corporation“, американска софтуерна компания. Преди да влезе в политиката, Терзиев се занимава с консултантска дейност и инвестиции в български стартиращи предприятия чрез инвестиционния фонд Eleven Ventures и базирания в Сан Франциско Bulgaria Innovation Hub, както и с обучение чрез фондация „Telerik Academy“.

Секторът на ИКТ в България се радва на положителен имидж, подхранван от успехите на някои от неговите основатели. Тяхната кариера изглежда като антитеза на стереотипа за българския Homo Sovieticus /в превод Съветски човек/, а именно послушен, без въображение, неспособен да проявява инициатива или да общува с клиенти, както го описва антропологът Цветелина Христова. Този контраст между модерността на онлайн бизнеса, постигната чрез технологиите, и „тромавия“ държавен сектор се вижда особено ясно в България. От 2015 г. насам се провеждат множество инициативи за цифровизация и модернизация на публичните услуги, но процесът все още се осъществява сравнително бавно. През последните близо десетина години София се е превърнала в град на контрастите, в който лъскави електрически автомобили се движат в жилищни квартали, където жителите все още отопляват домовете си с дърва за огрев.

Някои от местните стартиращи компании вече са се наложили на пазара в международен план или поне в Европа. Една от тях е „Payhawk“, първият български „еднорог“ /т.е. независим стартъп, който не е регистриран на борсата и се оценява на над един милиард долара/. Страната стана известна в света на така наречените deeptech /иновативни нови технологии/, fintech /такива, свързани с финансите/ и изкуствения интелект. Със своите 40 000 кв. м площ, разположен в подножието на планината Витоша, „Sofia Tech Park“ е първият и най-голям обект на Балканите, посветен единствено на тази нова икономика. Той привлича значителни инвестиции от частни инвеститори, както и представители на българското правителство, които виждат в него възможност за лесно създаване на над 15 000 работни места. Въпреки това, зад интригуващата история на „Силициевата долина на Югоизточна Европа“, както Министерството на търговията на САЩ нарече България, се крие една по-различна реалност. На практика, секторът е съставен от голям брой чуждестранни компании, които практикуват активно аутсорсинг. Според браншовата асоциация AIBEST през 2023 г. броят на тези компании е бил общо 802. Те прилагат аутсорсинг във всички видове дейности – производство, администрация, маркетинг, правни услуги, обслужване на клиенти.

Най-представителните компании в сектора са „Hewlett-Packard“, „Akkodis“ и „Atos“. Сред компаниите, специализирани в обслужването на клиенти, компаниите „Telus“, „Concentrix“, „Alorica“ и „Sutherland“ са заели челните позиции. Възможно е да попаднете на български колцентър, ако се свържете с отделите за обслужване на клиенти на „Deutsche Telekom“, „Spotify“, „Hilton“, „North Face“, „Nike“, „Paramount+“, „Microsoft“, „Google“ или с някоя от многото френски взаимозастрахователни компании, които са преместили услугите си в този балкански град. Общо най-малко 104 690 служители работят на пълно работно време в сферата на аутсорсинга в страната. Това е цифрата, представена от AIBEST в доклад, изготвен през 2023 г. За мнозина от тях работата им се състои в това да отговарят на имейли, съобщения и обаждания от потребители или професионалисти, или пък да модерират съдържание в социалните мрежи. Само в центровете за телефонни обаждания към момента работят 11 831 души по данни на Националния статистически институт на България

Обезценени българи и обеднели европейци

Според анализи на антрополозите Цветелина Христова и Кристина Корконцелу работната сила на тези компании се състои от четири доста различни, но трудни за количествено определяне групи: млади българи, наскоро завършили висшето си образование; служители, преминаващи професионална преквалификация; завръщащи се емигранти и чужденци. Според експертите първата категория служители е наета още по време на следването им или след напускане на университета. Квалифицираната и гъвкава работна сила е особено ценена.

Втората категория е резултат от срива на българския публичен сектор, подкопан от приватизацията и повсеместната корупция. Това са хора, обучени в други професии, например учители по чужди езици, но чиито заплати са толкова ниски, че те са принудени да работят на други позиции /през 2022 г. заплатата на един начален учител в страната е била 723 евро бруто/.

Емигрантите, които са се завърнали в България, също са търсена категория, представляваща квалифицирана работна ръка както по отношение на квалификацията, така и по отношение ценния опит. Гиганти като „Telus“ не се колебаят да се насочат към тази група, използвайки активни рекламни кампании. Такива служители могат да получат до 5000 лева /2500 евро/ под формата на бонуси за наемане на работа. След кризата, която споделят икономиката по време на пандемията, и увеличаването на дистанционната работа някои такива българи, завърнали се от чужбина, вече дори си позволяват лукса да работят директно от родното си село.

Чужденците, работещи в този сектор, могат да бъдат разделени на две групи, които също е трудно да се определят количествено. Първата група, която е най-видима в големите градове на България, се състои от млади и неквалифицирани европейци, идващи често от периферни и бедни региони. В България тези хора обикновено се възприемат като своеобразно изкуствено продължение на „номадския и емигрантския елит“ с малко по-голяма покупателна способност от средната, както посочва Цветелина Христова. Те се набират директно от страната, от която произхождат, чрез обичайните платформи за търсене на работа /сред които е и France Travail/. Някои от тях са работили в няколко европейски държави на едно и също място, често сезонно. В България има агенции за набиране на персонал, посветени изцяло на този бранш. Те печелят добре от комисионите, предлагани от големите компании. Служителите, които успяват да привлекат свои приятели да работят в същата компания, също могат да получат бонуси, които варират от няколкостотин евро до почти 1000 евро, което се равнява на една месечна заплата или повече.

Втората група чужденци се състои от хора извън Европа, главно от Северна Африка и Близкия изток, които използват способността си да говорят  френски, английски и арабски език. Такива работници могат да използват тези работни места като трамплин към други по-добре платени професии, които отговарят по-добре на тяхната квалификация и житейски цели, но също така и за да си осигурят достъп до по-богатите страни от Еврозоната. През 2023 г. около 23 000 граждани с различен произход, идващи от държави извън ЕС /сравнително малък брой/, са получили разрешения за работа в България във всички сектори.

Условията на труд се различават според произхода на служителите

Условията на труд в тези компании се характеризират с липса на личен контакт и недостатъчно добре развито микроуправление, особено по отношение на работното време. Почивките се определят по график, а служителите нямат голям контрол върху графиците си, които се променят ежеседмично или ежемесечно. Естествено, най-търсените работни места са тези, които не включват нощни смени или работа през уикенда и които имат фиксирано работно време през седмицата. Повечето компании обаче не позволяват на служителите да си вземат отпуск, когато пожелаят, особено през лятото, тъй като подобни временни отсъствия могат да подкопаят конкурентоспособността им на пазара.

Възнагражденията, които обикновено варират от 800 до 1200 евро /нетно, на база 40-часова работна седмица/, се състоят от заплати и множество придобивки, които компаниите представят пред служителите си като „бонуси“. Те включват допълнителни плащания за постигнати резултати или точност, както и отстъпки в търговски центрове и спортни клубове.

Разликата в заплащането е един от спорните моменти между българските и европейските служители. Чуждоезичните работници получават по-високо заплащане от българите, независимо от техния опит и умения. Според служители в областта на човешките ресурси тази негативна тенденция може да подкопае силно солидарността между служителите. Българският и английският език не са особено щедро платени, докато скандинавските езици обикновено осигуряват на хората, които ги владеят, най-високите заплати в бранша.

Край кой плаж водата е най-синя? България попада в класацията!

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Саботин
Саботин
4 месеци по-рано

Бла, Бла, Бла и нищо съществено! Шампиони сме не само по хвалене но и по лъжене.Саботинов