Жена на име Шохан Мухамед Али споделя пред „Politico“, че само в рамките на две седмици тя и семейството ѝ за седми път са се опитали да напуснат Франция с малка лодка и да достигнат до водите на Обединеното кралство. Седмият опит е претърпял провал, а семейството е било заловено от бреговите власти. Сега, след тежко прекараната дълга, дъждовна нощ, през която полицията е конфискувала лодката, с която е трябвало да тръгнат, жената се опитва да стопли себе си и изтощената си осемгодишна дъщеря Ая с чаша чай. Семейството остава да чака поне час, преди заедно с десетките други нелегални мигранти в осветената от неоновата светлина зала на автогарата да се отправи към първия автобус или влак обратно към бежанските лагери, разпръснати около градовете Кале и Дюнкерк.
„Уморена съм, просто съм толкова уморена, а и ми е толкова студено“, казва 41-годишната иракчанка, като не изпуска от поглед синовете си, Аяд, на 12 години, и Амир, на 15 години, които седят на една пейка, с качулки на главите и затворени очи.
Съвсем наблизо трима жандармеристи, облечени във военни униформи и бронежилетки, наблюдават всяко движение на нелегалните мигранти, като единият дори държи в ръка контейнер със сълзотворен газ, готов да го използва при нужда.
Откакто през 2016 г. властите премахнаха обширния мигрантски лагер, известен като „Джунглата“ в град Кале, френските и британските власти се съсредоточиха върху възпирането на мигрантите от опитите им за създаване на импровизирани лагери в региона или за прекосяване на Ла Манша – най-натоварения морски път в света, често с помощта на претъпкани надуваеми лодки. Към днешна дата обаче, както изглежда, са малко признаците, че усилията им имат особено голям ефект. През първата половина на тази година близо 13 000 души се предприели такова пътуване. Броят им е рекорден за подобен отрязък от време. Според неправителствени организации, които помагат на бежанците, мерките, които властите са въвели в борбата с този проблем, са довели до усложняване на живота на тези, които се осмеляват да рискуват, за да достигнат до желаната от тях дестинация в търсене на по-добър живот. Мигрантите често са принудени да живеят при изключително тежки условия в лагерите. Строгите нови разпоредби в областта на миграцията и по-агресивната полицейска дейност от страна на Франция и Обединеното кралство тласкат мигрантите да поемат по-сериозни рискове. Организацията на обединените нации /ООН/ е документирала 207 случая, в които мигранти са загинали или са изчезнали безследно при опит да прекосят Ла Манша от 2016 г. насам, като последният такъв инцидент е от 24 юни. Макар че репресиите не са допринесли за желаното ограничаване на набезите, те са принудили много хора да направят няколко нелегални опита, преди да успеят.
Мохамед Али и семейството му живеят в германския град Кьолн в продължение на две години, след като преди това са избягали от град Сулеймания в Ирак поради липсата на препитание и на достъпно здравеопазване. Едва след като германските власти обявили, че възнамеряват да депортират семейството, то решило да рискува да пристигне в Обединеното кралство, с надеждата, че децата ще бъдат в безопасност и ще получат добро образование.
„Нямаме избор. Искам да опитаме отново,“, споделя съпругата на Али, поглеждайки към дъщеря си.
Пътуванията с малки лодки стават все по-опасни
Мохамед Али и Муса Адам са изгубили представа колко пъти са се опитвали да достигнат до Обединеното кралство през последните девет месеца.
„Англия дава по-добри възможности, английският език е по-лесен и там има добри училища и работа,“, каза Али, висок 17-годишен тийнейджър от Хартум, докато приятеля му Адам, 16-годишно момче от Дарфур, кима в знак на съгласие.
И двамата приятели са от Судан, но се запознали в един мизерен склад в Кале. Веднъж се опитали, но не успели да се придвижат с малка лодка, тъй като полицията е пробила надуваемия плавателен съд, докато той потеглял. Тъй като нямали пари да опитат отново да пътуват по вода, момчетата пробвали да се качат незабелязано на един камион – метод, който също крие много рискове след въвеждането на гранични проверки с високотехнологични скенери и издигането на километрични високи стени и бодлива тел около входа на тунела под Ла Манша.
За мигрантите, които живеят в Кале, перспективата да заминат за Обединеното кралство и да се установят трайно там е особено привлекателна. Една от причините за това е, че след Брекзит, законът дава на мигрантите, които са били заплашени от депортиране от блока, втори шанс да поискат убежище.
Според експерти парадоксално е, че именно Брекзит ще доведе до това, че повече хора ще искат да стигнат до Обединеното кралство. Силно афиширания план на Обединеното кралство за изпращане на търсещите убежище в Руанда също не допринася особено за възпрепятстване на нелегалните им опити за пресичане на границите. Откакто бившият министър-председател Борис Джонсън обяви, че е предложил за първи път идеята за сътрудничество с Руанда през април 2022 г., Ла Машнша са прекосили над 82 000 души – два пъти повече, отколкото през предходните две години. Около 7000 души успешно са осъществили пътуването през седмиците, откакто правителството на настоящия премиер Риши Сунак прие предложението като закон на 22 април.
Според анализ на библиотеката на Камарата на общините на Обединеното кралство от 2014 г. насам Обединеното кралство е платило на Франция поне половин милиард евро за охрана на общата им граница. През 2023 г. Лондон се ангажира да изпрати още 541 млн. евро до 2026 г. Част от финансовите средства са отишли за мобилизирането на повече полицейски служители, оборудвани със специални очила за нощно виждане, инфрачервени бинокли, високопроходими автомобили и дронове. Десетки камери следят ключови пътища и пътеки, водещи към плажовете по крайбрежието. Миналата година френските власти съобщиха, че са арестували близо 800 контрабандисти и са разбили 49 мрежи за нелегални пътувания.
„Нашите британски приятели ни критикуват, че не си вършим добре работата по наблюдението на 100-километровия участък от крайбрежието, засегнат от честите набези на мигранти. Ако искахме да наблюдаваме 100-километровата брегова линия 24 часа в денонощието, щяхме да имаме нужда от полицай на всеки 100 метра, 24 часа в денонощието. Можете да си представите колко би струвало това,“, коментира Филип Миньоне, заместник-кмет на Кале, отговарящ за сигурността.
Неправителствени организации, които подкрепят мигранти, осъждат остро стратегията за принудително изселване като жестока и неефективна.
„Имаше лагери, които правеха едно и също в продължение на шест години. Това не оказва никакво влияние върху броя на мигрантите, които ще преминат по крайбрежието или ще останат в лагерите, но кара местните жители да бъдат в състояние на постоянна тревога,“, изтъкна Пиер Рокес, който ръководи „l’Auberge des Migrants“, местна организация с нестопанска цел.
Някои организации предупреждават, че действията на властите често пречат на работата им, например при разпределянето на храна за нуждаещите се. Представител на една от организациите, „Human Rights Observers“, споделя, че са регистрирани десетки случаи, при които полицията или почистващите фирми са разрязали палатките на мигрантите и дори са уринирали на местата, където те пребивават. Самите мигранти се оплакват и от проблеми с психичното здраве като посттравматичен стрес, тревожност и депресия, свързани с несигурните условия на живот, насилието, корабокрушенията и преживяванията, които са имали, след като са напуснали домовете си.
Над 459 млн. лв. са приходите от пътни такси до края на юни 2024 г.
