Съвет от медиците на ВМА: Как да облекчим разширените вени през лятото?

Разширените вени са проблем за 30 на сто от младите българи и до 70 на сто от хората над 50 години, сочи статистиката. Защо? Кои тревожни белези „издават“, че вените ни страдат? Можем ли да стопираме развитието на болестта без лекарства? Какви са възможностите на съвременната миниинвазивна хирургия?

Варикозната болест е социалнозначим проблем, познат от хилядолетия. Това е състояние, засягащо венозната система на долните крайници и по-точно – повърхностната венозна мрежа. Заболяването е познато като „разширени вени“ сред обществото, тъй като често пъти пациентите ги забелязват и им отдават значение едва, когато те станат силно изразени или са сапътствани с усложнения, като повърхностен тромбофлебит, отоци или варикозни рани, обяснява старши лейтенант д-р Светозар Марангозов, част от екипа на Клиниката по съдова хирургия на ВМА.

Бременността и наднорменото тегло са фактор

Според нашите проучвания, варикозата засяга около 30% от българското население в млада възраст, както и 60-70% при хората от над 50-годишна възраст. Генетичното предразположение е най-честата причина за развитие на болестта, в съчетание със съвременния начин на живот. Продължителното статично седене, наднорменото тегло и бременността са сред най-честите причини за изява на хроничната венозна недостатъчност, която е хронично прогресиращо състояние.

Започва се с тежест и оток

В началните етапи на болестта пациентите усещат тежест, напрежение и дискомфорт в подбедриците, които бързо преминават. Често тези оплаквания са най-силни към края на работния ден, като – в съчетание с тях, се появява и преходен оток около глезените, който на сутринта вече е изчезнал. Голяма част от пациентите имат натрапчивото усещане за парене и сърбеж на подбериците, придружени с нощни крампи. Видимите разширени вени се появяват в по-късните стадии на болестта.

Избягвайте тестото и тлъстото месо

Най-доброто лечение за едно заболяване е неговата профилактика, категоричен е д-р Марангозов. Избягването на стастичното седене, повишената физическа активност, редукцията на телесното тегло са сигурни мерки срещу появата на разширените вени и бавното им развитие във времето, при наличието на такива. Разнообразното и пълноценно хранене е също важен момент в профилактичните мерки. Препоръчват се леки и лесно смилаеми храни, богати на витамини, минерали, микроелементи и фибри. Не изключваме от менюто месото, рибата и ядките, като се избягват тлъстите меса, тестените изделия и бавносмилаемите храни, водещи до забавяния и смущения в стомашно-чревния тракт, които от своя страна влияят върху венозните съдове на долните крайници.

Плуване, бягане и колело помагат

Спортът също помага. Насърчаваме ходенето и повишаване на физическата активност на пациентите, като препоръчваме плуване, каране на колело и бягането поне три пъти седмично, с цел подобряване тонуса и еластичността на венозната стена.

Рядко се налага инвазивно изследване

Диагнозата е лесна задача за опитните съдови хирурзи. За целта най-важни са разпитът и физикалният преглед на пациентите. Още при него съдовият специалист може да постави точна и сигурна диагноза, като стадира заболяването според световните стандарти в областта.

Често пъти сигурно оръжие в диагностиката е и „цветно кодираната ултразвукова дуплекс-доплерова сонография“, която е златен стандарт при изследването на съдовата система. Това е неинвазивно изследване, с което много точно и ясно се добива представа за състоянието на съдовете и етапа в развитие на варикозната болест. Много рядко – и при строги показания – се налага инвазивно изследване на венозната съдова мрежа на долните крайници като „флебография“.

В началните стадии може и без лекарства. Какво следва?

Подходът в лечението е пряко свързан със стадия, в който се намират пациентите. В началните етапи от болестта е достатъчно само промяна в начина на живот, повишаване на физическата активност и корекция на рисковите фактори. Спазването на тези съвети от пациентите би довело до изчезване на оплакванията или силно забавяне в развитието на венозната патология на долните крайници, както и редукция на риска от усложненията на по-късен етап.

С напредване на хроничната венозна болест стартираме с медикаментозна терапия – с цел подобряване на тонуса и еластичността на венозните съдове и редуциране на оплакванията на болните. На този етап се включват лекарства от групата на диосмините, които имат доказан ефект при пациентите. Прилагат се и множество медикаменти за локално приложение в засегнатите участъци, уточнява съдовият хирург. Лекарствата имат съпътстваща роля и в останалите стадии на болестта, когато обаче се налагат инвазивни техники.

ВМА е най-големият и развит център за лечение

Клиниката по съдова хирургия на ВМА е най-големият център и с най-много опит в лечението на венозните заболявания в България. Разполага с ширика гама от методи за лечение на варикозната болест, следваща световните тенденции в областта, като немалка част от тях са подобрени и модифицирани от опитните специалисти, работещи във ВМА, изтъква д-р Марангозов.

Прилагат се успешно склеротерапия, радиофреквентна аблация, минифлебектомии, както и всички класически техники за лечение на разширени вени, когато това е необходимо.

Съвети за хората с варикоза, за да облекчат състоянието си в горещите месеци?

„Препоръчвам на пациентите да избягват най-горещите часове за разходка, да избягват статичното седене дълги часове. Когато пътуват на дълги дестинации, на всеки два часа да стават, да се раздвижат, да правят упражнения на пръсти, на пети, да правят лек масаж на подбедриците си, да се хидратират добре. Да пият повече течности, тъй като дехидратацията също повишава рисковете от тромбози, усложнения на вените. Общо взето, физическата активност и избягване на статичното седене е основната ми препоръка като профилактични методи, които могат да вземат“, коментира д-р Марангозов.

Организира се събитието „Да нахраним с гигантска пица носещите жилетки на Делта Гард“