За много френски гласоподаватели с различен произход резултатите от парламентарните избори миналата неделя бяха облекчение, привидно прегръщане на етническото разнообразие на страната, вместо победа за ксенофобски крайнодесни сили, предава „Асошиейтед прес“.
„Това беше момент на радост, светлина в края на тунела“, заяви Ловен Бенсимон за резултатите от гласуването. Тя отпразнува неделята с хиляди други, които се обединиха срещу крайната десница на Place de la Republique в Париж около огромно френско знаме, на което пише:
„Франция е тъканта на миграциите“.
„Но битката не е приключила“, категоричен бе 27-годишната чернокожа жена Бенсимон, която работи в областта на комуникациите. Тя бе категорична:
„Трябва да се борим срещу расизма, с който се сблъскваме всеки ден и който е по-видим през последните няколко седмици.“
С мнението, че е на ръба да спечели мнозинство в Националното събрание, антиимиграционният Национален митинг в крайна сметка се класира на трето място в гласуването в неделя, след като центристи и леви обединиха сили. Кандидатите в тристранните състезания отпаднаха от балотажа, за да предпочетат претендента, смятан за най-вероятно да победи крайната десница. Групи на гражданското общество и загрижени граждани обаче изтъкват, че кампанията е разкрила расистка реч на омразата и случайно насилие, които едва ли ще изчезнат, когато новият парламент встъпи в длъжност.
Френско-алжирската 61-годишна Насера Хунгес споделя, че за първи път по време на кампанията е преживяла насилие заради произхода си. В деня след първия тур на изборите през юни, Хунгес си спомня, че съседите ѝ съборили кофата за боклук, нарекли я с нецензурни епитети и я заплюли по време на свадата.
„Страхувам се, наистина се страхувам, чувство, което никога преди не съм изпитвала“, твърди Хунгес, докато от очите ѝ започнаха да бликат сълзи.
Тя подала жалба в полицията на следващия ден, но каза, че се страхува да напусне дома си. Жената живее в Чакриз, тих град на север от Париж, с петте си деца и френско-бенинския си съпруг от 37 години.
Трудно е да се определи количествено расата и етническата принадлежност като фактори във френското общество с помощта на статистика, тъй като страната не брои хората по раса или религия като част от своята доктрина за универсализъм на далтонистите. Не е известно например дали хора с чуждестранен произход са излезли да гласуват в неделя в по-висок от очакваното брой, въпреки че като цяло избирателната активност беше висока. Социологическите агенции не проследяват моделите на гласуване по етническа група.
Панел по правата на човека обаче отчете значително увеличение на жалбите за расистки и антисемитски прояви. Националната консултативна комисия по правата на човека на Франция отчете скок от 32% на расистките инциденти през 2023 г. и „безпрецедентен“ скок на антисемитските прояви, с 284% повече от 2022 г. В доклада се уточнява, че числата вероятно са занижени, като се има предвид, че много жертви на расизъм не подават жалби.
Според националната статистическа агенция на Франция един милион души са казали, че са били жертви на расизъм поне веднъж миналата година. Нито една от агенциите не даде разбивка на жалбоподателите по раса или етническа принадлежност, въпреки че групата по правата на човека заяви, че има намаляване на толерантността към чернокожи, араби, роми, евреи и мюсюлмани във Франция. Панелът цитира Националното събрание като ключова партия в насърчаването на речта на омразата, но признава, че други партии също са допринесли, включително екстремисти, близки до крайнолявата партия Непреклонна Франция, която е обвинена в антисемитизъм.
Известният ловец на нацисти във Франция, Серж Кларсфелд, стигна толкова далеч, че призова гласоподавателите да изберат крайно дясната партия пред лявата коалиция в страната, ако бъдат изправени пред избора само на тези две възможности, заявявайки, че се страхува от „Непреклонна Франция“ поради нейните „антисемитски нюанси“.
За Доминик Сопо, ръководител на групата на гражданското общество SOS Racisme, числата отразяват особено напрегнат политически климат. Той коментира, че основното послание на Националното рали, което отбеляза стабилно нарастване на подкрепата през последното десетилетие, е, че французите ще бъдат по-добре, „ако стачкуват, по един или друг начин – символично, законно – имигрантите и техните деца“. Неговата група наскоро подаде жалба, след като жителите на квартал от висшата класа в Западен Париж съобщиха, че са получили анонимно раздадени листовки с надпис „Спрете черните“.
Разнообразното население на Франция включва нови имигранти и тези, чиито чуждестранни корени се простират поколения назад, включително хора от бивши френски колонии в Африка. Проучване от 2022 г. установи, че около една трета от французите под 60 години имат предшественик имигрант, въпреки че точните разбивки не са известни.
Нона Майер, водещ експерт по Националното рали, твърди, че нарастването на подкрепата на избирателите за крайно дясната партия през последните години е накарало хората да използват по-удобно ксенофобски и антисемитски език на публични места. Майер продължава:
„Националното рали защитава стратегията „първо френският“, която превръща чужденците и имигрантите в изкупителни жертви. Успехът му благоприятства расистки действия, най-вече вербална агресия.“
По време на кампанията Националното рали изтъкна двойните граждани, като каза, че не трябва да им се дават определени „стратегически работни места“. Един от нейните кандидати, Роже Шюдо, предизвика полемика, когато заяви по телевизията, че е било „грешка“ да бъде назначен Наджат Валло-Белкасем, френско-мароканец, на позицията на министър на образованието през 2014-17 г., като подчерта, че това е „не е добро нещо за републиката“.
Центристкото правителство на президента Еманюел Макрон също затегна имиграционните мерки, изостряйки антиимигрантските настроения в обществото, предаде групата по правата на човека.
За Джесика Саада, 31-годишна еврейка от тунизийски произход, работеща във френска педиатрична болница, сега расизмът е по-осезаем, отколкото може да си спомни какво е било в близкото минало. Тя потвърди, че се противопоставя на предложенията на Националното събрание да се забрани носенето на мюсюлмански забрадки на обществени места или да се забрани ритуалното клане, което ще ограничи достъпа на френските мюсюлмани и евреи до кошер и халал месо. Тя бе категорична:
„Това просто ще създаде проблеми и ще донесе повече омраза.“
Все пак мнозина видяха резултатите от неделя като носещи надежда.
Томас Бертран, който работи в рекламния бизнес в Париж, смята, че гласуването в неделя е било за „индивидуалните свободи, а също и толерантността и уважението към другите“. Учителят Рашид Сабри пък сподели, че е дошъл във Франция като ученик преди няколко десетилетия и се е влюбил в страната.
„Създадох семейство с французойка и преди няколко седмици имаше момент на съмнение“, разказа той и добави:
„Сега се чувствам много по-добре.“
Премиерът във Вашингтон: Отчита се ключовата роля на България на Източния фланг на НАТО
