Фрагментираните избори без ясен победител са характерни за повечето страни от ЕС. Сега обаче въпросът, който изниква на дневен ред, е може ли Франция да се научи да обича сложното изкуство на компромиса?
Френската дума „ingouvernable“ /в превод – „неуправляем“/ напоследък се превърна в модерен термин, с който се описва обстановката в страната след хаотичните предсрочни избори, които не доведоха до категорична победа на нито една партия. От няколко дни насам политици и анализатори споделят опасенията си, че нито един от трите основни политически блока в страната няма абсолютно мнозинство в парламента. Вместо това, политическите сили във Франция издигнаха призрака на политическа безизходица, която заплашва да парализира администрацията на страната и да засегне сериозно финансовите пазари. В много други страни от ЕС обаче този период на следизборна несигурност се приема за обичайно явление, с което политиците трябва да се справят възможно най-скоро, след като са поели властта. Въпросът е дали френският политически елит разполага с необходимия капацитет, за да се последва тази тенденция.
Президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори през юни в опит да спре възхода на крайнодясната партия „Национално обединение“, която триумфира на евровота. Рисковата му игра не се оправда напълно. Макар че партията на Марин льо Пен загуби изборите и в краткосрочен план не се очертава да сформира крайнодясно правителство, най-много места получи обединената левица, известна под името „Нов народен фронт“, която включва в състава си партията на крайнодесния ветеран Жан-Люк Меленшон. Лагерът на Макрон остана на второ място. Тъй като нито един от трите политически блока не спечели достатъчно места, за да състави самостоятелно правителство, сега партиите нямат друг избор, освен да започнат да обсъждат идеята за формиране на съюзи. Това е рядко явление във френската политика, където компромисите с политическите опоненти обикновено се критикуват остро и се осъждат като предателство.
„Вие призовахте за създаването на нова френска политическа култура. Подобно на много от нашите европейски съседи, нашата страна трябва да може да живее в духа на преодоляване на личните интереси, за което винаги съм призовавал,“, пише Макрон в писмо до френската общественост, в което призовава за широка коалиция.
Във Франция това действително е трудна задача.
„Политическият елит на Франция намира това за много трудно, защото не се е научил как да споделя властта, да прави компромиси и да формира коалиции. За Франция това е неуправляем парламент, а в други европейски страни това е нормален парламент като всеки друг,“, твърди Жозеф дьо Век, сътрудник в мозъчния тръст „Foreign Policy Research Institute“.
Последните трескави дни на предизборната кампания бяха белязани от необичайно ниво на сътрудничество и диалог. Партията на Льо Пен спечели първия тур на гласуването и изглеждаше, че ще получи властта, ако успее да повтори успеха си и на втория тур. За да победят Льо Пен, центристкият лагер на Макрон и левият алианс неохотно решиха да обединят усилията си на втория тур на гласуването. В резултат на това всяка от страните оттегли по-слабите си кандидати в опит да обедини гласовете срещу Льо Пен зад един кандидат. Това в крайна сметка даде резултат, но тактическото сътрудничество беше строго ограничено във времето. Центристите, ръководени от президента, и левицата отново са обхванати от противоречия, което показва, че няма да е лесно да се постигне споразумение за споделяне на властта между тях. Центристките либерали на Макрон и движението „Непреклонна Франция“, което е най-голямата партия в левия алианс „Нов народен фронт“, имат противоположни възгледи по всички основни политически въпроси – от икономиката на страната до войната на Израел срещу „Хамас“.
Преговорите и коалиционните правителства са основните предпоставки на демокрацията в повечето страни от ЕС, а Франция може би ще трябва да почерпи вдъхновение от своите съседи.
„Тези избори могат да отбележат края на едно френско разделение“, обясни Жил Гресани от френския мозъчен тръст „Groupe d’études géopolitiques“, като отбеляза, че Франция е единствената страна от ЕС, заедно с Малта и Унгария, която не е имала коалиционно правителство през последните десет години.