Преди четири десетилетия, Съединените щати разположиха крилати и ядрени ракети Pershing II в Европа, за да противодействат на съветските SS-20 ракети – ход, който разпали напрежението по време на Студената война, но след години доведе до историческо споразумение за разоръжаване, предаде „Reuters”.
„Можем да се гордеем, че засаждаме тази фиданка, която един ден може да се превърне в могъщо дърво на мира,“, заяви съветският лидер Михаил Горбачов, обръщайки се към президента на САЩ Роналд Рейгън през декември 1987 г., когато те се договориха за ликвидиране на ракетите със среден обсег.
Клаузите на договора гарантираха премахването на ядрените и конвенционалните /неядрени/ наземни балистични ракети със среден и малък обсег /достигащи цел на 500 до 5500 километра или 300 – 3400 мили/.
Споразумението оцеля до 2019 г., когато тогавашният американски президент Доналд Тръмп обяви, че се оттегля от него, позовавайки се на предполагаеми нарушения, които Русия отрече. Рисковите последици от пълното разтрогване на пакта обаче се разгръщат напълно едва сега, когато и двете нации изложиха плановете си за ново разгръщане на ядрения си потенциал.
Руският президент Владимир Путин заяви на 28 юни, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с малък и среден обсег – нещо, което Западът подозира, че така или иначе вече се прави. Лидерът изтъкна още, че ще вземе решение къде да ги разположи, ако това е необходимо. Експерти по сигурността предполагат, че тези ракети, както повечето руски системи, ще могат да бъдат носители на конвенционални и ядрени бойни глави.
На 10 юли САЩ също обявиха, че от 2026 г. нататък ще започнат да разполагат в Германия оръжия, които ще включват SM-6 и Tomahawks, които до момента са били разполагани предимно на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са конвенционални системи, но някои от тях теоретично могат да бъдат оборудвани и с ядрени накрайници, а експерти по сигурността предупреждават, че руските сили трябва да предвидят тази възможност.
Решенията, взети на фона на изостреното напрежение във връзка с войната в Украйна и това, което Западът смята за заплашителна ядрена реторика от страна на Путин, допълват и без това сложния набор от заплахи, отправени и от двете страни. Те също така са част от по-мащабната надпревара във въоръжаването с Китай.
„Реалността е, че както Русия, така и Съединените щати предприемат стъпки, за които смятат, че повишават сигурността им, независимо дали това е за сметка на другата страна,“, сподели Джон Волфстал, който е начело на анализите на глобалните рискове във Федерацията на американските учени.
Възможни сценарии
Андрей Баклицки, старши изследовател в Института на ООН за изследване на разоръжаването, твърди, че планираните разполагания на опасни оръжия създават повече сценарии за пряка военна конфронтация между Русия и страните от НАТО, за които всички страни трябва да се подготвят. Той предупреди още, че хипотетично това може да включва евентуални агресивни действия като руски удар по полска база, където се съхраняват западни оръжия, предназначени за Украйна, или атака на САЩ срещу руски радар или команден и контролен пункт. Експертът посочи, че всяка страна вече има способността да извършва такива удари, използвайки ракети, изстрелвани от водата или въздуха, но добавянето на наземни оръжия към арсенала им ще им даде повече възможности за извършване на атаки и контраатаки в отговор срещу врага.
Джон Волфстал заяви, че възприема планираното разполагане на оръжия от страна на САЩ в Германия по-скоро като сигнал за увереност към европейските съюзници, отколкото като стъпка, предоставяща някакво значително военно предимство.
„Единственото ми безпокойство относно разгръщането на тези системи е, че може наистина да не допринесат за нашия военен капацитет, но почти сигурно увеличават риска кризата да се изостри и да излезе извън контрол,“, каза още той.
Улрих Кюн, специалист по контрол на въоръженията в Института за изследване на мира и политика за сигурност в Хамбург, обясни в телефонно интервю: „От руска гледна точка, ако се разположат такива оръжия в Европа, те могат да предизвикат стратегически /заплашителни/ ефекти – за руските командни центрове, за политическите центрове в Русия, за летищата и аерогарите, където са разположени руските стратегически бомбардировачи.“
Според Кюн Русия може да отговори на това, като на свой ред разположи повече стратегически ракети, насочени към континенталната част на САЩ.
[…] […]