Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел лиши Унгария от правото да бъде домакин на следващата среща на министрите на външните работи и отбраната заради позицията ѝ по отношение на войната в Украйна, предава „BBC“.
Това се случва няколко седмици, след като Унгария пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз – роля, в която обикновено би била домакин на събитието – и на фона на гнева от срещата на министър-председателя Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин в Москва по-рано този месец.
Борел заяви, че действията на Унгария трябва да имат последици и че „трябва да изпратим сигнал, дори и да е символичен“.Унгария определи този ход като „напълно детински“.
На всеки шест месеца, по време на всяко ново председателство на Съвета, министрите на външните работи и на отбраната на ЕС провеждат неофициални срещи, за да обсъдят най-големите глобални проблеми, пред които е изправен блокът.
Следващите срещи ще се проведат на 28-30 август и трябваше да се състоят в Будапеща, но в понеделник Жозеп Борел обяви, че вместо това те ще се проведат в Брюксел.
Позовавайки се на коментарите, направени след срещата с Путин, в които Виктор Орбан обвини ЕС, че води „провоенна политика“, Борел заяви пред репортери:
„Ако искате да говорите за партията на войната, говорете за Путин. Мога да кажа, че всички държави членки – с едно-единствено изключение – се отнасят много критично към това поведение. Мисля, че беше… уместно да покажем това чувство и да призовем за следващите заседания на Съвета по външни работи и отбрана в Брюксел.“
От останалите 26 държави в ЕС само Словакия подкрепи Унгария в спора.
Въпреки това, министърът на външните работи на Люксембург Ксавие Бетел, заяви пред репортери, че ще отиде в Будапеща, защото бойкот би бил „безсмислица“. Бетел смята, че е по-добре да се каже на унгарците, че ЕС не е доволен от техните действия, тъй като „пренебрегването или неизбирането на диалог би било грешка“.
Полският външен министър Радослав Сикорски предложи срещата през август да се проведе в Западна Украйна, но тази идея беше блокирана от Будапеща.
В отговор на решението на Борел унгарският външен министър Петер Сиярто написа във Фейсбук:
„Какъв фантастичен отговор са измислили. Не искам да наранявам ничии чувства, но се чувствам като в детската градина.“
Срещата на Орбан с Путин се състоя като част от описваната от него като „мирна мисия“ – стартирала дни, след като Унгария пое председателството на Съвета – в рамките на която той посети и лидерите на Украйна и Китай, както и кандидата за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп в САЩ.
Пътуването предизвика осъждане от страна на лидерите в целия ЕС, като ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го определи като „нищо друго, освен мисия за умиротворяване“.
Финландският министър-председател Петери Орпо изрази мнение, че Орбан „няма мандат да преговаря или обсъжда от името на ЕС“, а шведският министър-председател Улф Кристерсон смята, че пътуването изпраща „погрешен сигнал към външния свят и е обида за борбата на украинския народ за неговата свобода“.
Епизодът е един от многобройните случаи, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, в които Унгария се разминава с по-голямата част от останалата част от ЕС по отношение на подходящия отговор.
След като спечели преизбирането си през април 2022 г., само няколко месеца след инвазията, Орбан заяви пред тълпа от поддръжници, че украинският президент Володимир Зеленски е сред хората, с които ще трябва да се „бори“ през четвъртия си мандат. Миналата година той многократно използва ветото на Унгария, за да забави пакет от невоенна финансова помощ за Украйна в размер на 50 млрд. евро (42 млрд. паунда).
Какво обсъдиха Байдън и Путин по време на срещата си в Женева?
