Изтрива ли някой националната памет? Преди дни четох за куриозна случка на среща на Г-20 преди войната, разказана от тогавашния премиер на Австралия. След като държи реч, в която търси отговорност за сваления пътнически самолет над Източна Украйна от Кремъл на почивката е причакан от Путин. „…той внезапно се обърна, хвана [ме] за лактите и се опита да ме разтърси, а след това ме отблъсна. И каза на английски, който говори доста свободно: „Слушай, ти не си коренен австралиец, но аз съм коренен руснак“.
Тогава – казва австралиецът – разбрах, че за този човек няма такова нещо като права и закони, има история на земя и кръв. И Украйна е тяхна, защото е била руска земя и на нея са живели руснаци – независимо от международното право.“
Така започва последният анализ на Евгений Кънев, публикуван във Facebook и продължаващ по следния начин:
„Този ракурс към „патриотизма“, както реално се нарича етнонационализма у нас, масово не се разбира. По руски модел и почин – миналото се тачи основно през военните битки и победи на българите над съседните нам народи и често патриотизмът се изгражда през омразата към тях. Историята се изучава като история на българския етнос, а всъщност българската нация е продукт на 19 век. И докато тогава е било нормално акцентът да бъде върху българите за сметка на другите народности в процеса на ферментация на българската нация, то изучаването на историята и до днес през тази призма е рецепта за непрекъснато възпоминание на враждите с нашите съседи – и така да се поддържа националната памет на конфликтите с тях – най-вече с Турция, но и Сърбия, и Гърция. А у нас – нацията да се третира като моноетническа, въпреки значителната популация на турския и ромския етноси.
Затова възпитанието в патриотизъм като антагонизъм с етносите в другите държави по отношение на територията на етноса (земята) и с етносите в нашата държава по отношение на правата (кръвта) е залог за бъдещи конфликти. Баталният исторически прочит е квинтесенцията на всички патриотични проекти у нас. Съвсем неслучайно те са проруски – именно защото припознават русите като наша кръв и религия. А оттам Русия в националната памет не може да бъде припозната като враг на България, дори когато откровено окупира нашата земя, като през 1944 г. И би пак я окупирала днес вероятно без съпротива.
В подсилване на този етнически патриотизъм – нашите национални герои от Възраждането се честват само заради саможервата им в името на нашата свобода, т.е свободата на българския етнос. Никога заради заветите им, в името на които самите те загиват – като “чиста и свята република”, където обаче става дума за правата и на другите етноси, че трябва да са равни с тези на българите. Да не пропуснем заветите на Левски за задружните усилия; за новия поробител, който ще ни освободи; за пазенето на народната пара; за уроците от паренето; за кривиците, които да си казваме и др. И всичко това – за да сме равни на другите европейски народи. Дали именно отношението към днешните българи като апостолското “братя” не е мерилото за нашия патриотизъм?
Не, националните герои се честват като религиозни кумири. За тях си спомняме точно веднъж годишно именно като нещо далечно, отминало, но не и като завети за следване, които вече ни ангажират като … граждани.
Да, гражданският елемент на патриотизма съзнателно липсва. И когато някой прави плахи опити да мислим по граждански, а не етнически нашата история – и това налага промени в някои трактовки веднага се появяват – дори от най-високата трибуна в държавата – етнопатриотите, които да проклинат отцепродавците на националната памет, която искат да изтрият. Какво точно някой е изтрил, предал и продал никога не става ясно – защото ще бъде лесно оборено. Колко по-лесно е да се въздейства на емоциите чрез езика на омразата, за да се съхрани комунистическата версия на нашата история, която уж някой искал да изтрие. В която омразата към турците е най-старателно поддържана. За да се помни #КОЙ ни е освободил.
Докато не се научим по човешки, а не етнически да четем историята – ще бъдем винаги пленници на авторите на нейната комунистическа версия. И България тоже.
Апропо – една от най-непознатите за българите мисли на Ботев е „преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…“
Случайност?“
Все по гадно става от къде изпълзяха тези хора.Ние сме били националисти а как е при съседите.Кога са отнемани права на етносите изобщо невинни хора .Язък