Д-р Петър Стоев: Стресът е двигател на прогреса, но може да води до болести и смърт (I част)

Д-р Петър Стоев е специалист по психиатрия и психотерапия. Днес работи в Центъра за психично здраве в Бургас, но 13 години е практикувал в Германия. Искра.бг се свърза с него, за да сподели свето мнение за ролята на стреса в живота ни и как различните култури влияят върху нашето разбиране за щастие и психическо благополучие.

Според д-р Стоев стресът е програмиран в нашата природа и благодарение на него имаме еволюция. Ханс Селие разглежда стреса като нещо добро, когато е в рамките на това, което можем да понесем: води до промяна и е двигател на прогреса. Но когато стресът надхвърля нашите възможности, се превръща в дистрес, което от своя страна може да доведе до промени в организма, увреждания, болести и дори смърт.

Стресът неизменно присъства в днешното общество. Едновременно с това, трябва да си дадем сметка, че днес човечеството се намира в своя златен век. В човешката история никога не е имало по-спокойна и сигурна епоха. Ако се върнем не толкова назад във времето, ще видим глад, войни, голяма оскъдица и насилствени преселения. Всички климатични промени, за които сега говорим, също са били налице. Преживели сме епидемии и пандемии. Например чумата, която почти е обезлюдила Евразия, или туберкулозата – 60% от децата са умирали, преди да навършат 14 години. Разликата е в това, че днешният човек е подложен и на допълнителен стрес от всичките видове технологии, които ни заобикалят. За последните 50 години ние сме свидетели на повече технологични промени, отколкото за предходните 2000 години. За съжаление, човекът не еволюира биологично толкова бързо, за да догони технологичните промени, които се случват около него.

Друг проблем, който психиатърът посочва е, че нашите очаквания сега са много по-различни от тези на един човек в миналото. За хората тогава е било достатъчно да оцелеят. Средната продължителност на живота е била 30-40 години. Д-р Стоев споделя:

„Ако можех да задам на моя дядо въпроса: „Какво е щастието?“, той много би се учудил. „Нали можеш да ядеш, да пиеш, да спиш на топло. Какво щастие?!“ Дядо ми никога не си е задавал подобен въпрос. Нашето поколение, родено и живяло по времето на социализма, израсна с мисълта: „Ние имаме право да се борим за щастие“. А в днешно време девизът, който ни се внушава е: „Всеки има право на щастие“. Раждайки се, ти вече имаш право на щастие. Оттук са и многото незрели очаквания, които пораждат фрустрацията: „Щастието ми се полага тук и сега! И ако не съм щастлив, значи някой друг е виновен за това.“

Китай е страната с най-нисък брой самоубийства. Защо? Китайците нямат големи очаквания и получават силна подкрепа от семейството. В тяхната култура поздравът „Как си?“, се превежда дословно като „Ял ли си?“. Буквално – щом си се нахранил, значи всичко ти е наред. Най-много самоубийства има в Швеция – богата страна с висок стандарт и съответно с най – големи очаквания от живота. Един френски психиатър дефинира депресията като: „Болест на развитите общества, които са ориентирани единствено върху успеха и където цялата отговорност за постигане /или непостигането/ му се делегира от обществото изцяло на индивида“. Колкото по-примитивно е едно общество, толкова по-малко са очакванията за успех и обратното. Голямо значение имат и традициите. В Китай например е редно цялото семейство да се събира и всички да се хранят заедно. Ако си китаец, където и по света да живееш, за Китайската Нова година задължително ще се прибереш у дома, за да бъдете с близките си. Но в Германия се обаждате на майка си два пъти годишно: за Коледа и за нейния рожден ден. Не е задължително да я видите, не е задължително да я поканите на гости. Съответно, в тези общества депресията е много по-често срещано явление.

При азиатците е застъпен колективният начин на живот. Семейството те поддържа. Дори да се спънеш, дори да залитнеш – то ще те подкрепи. В западния свят човек е индивидуалност. У нас все повече приемаме западния модел. Има остатъци от патриархалните традиции, като те са най-запазени при българските турци.“

Може ли да се каже, че нашият стремеж да се развиваме и усъвършенстваме ни прави по- нещастни?

„Няма нищо лошо в това да се усъвършенстваме, то ни е заложено еволюционно, но не бива това да се случва за сметка на здравето ни. За западната култура, от която ние все повече се влияем, важно е работната сила да бъде гъвкава. Ако живея в България, но работя за чужда компания и моят работодател настоява да се преместя в чужбина, това може да е много хубаво за фирмата, но за мен  да е катастрофално. Една от доказаните причините за отключване на шизофренията е емиграцията. Хората, които мигрират, са едни от най-склонните към развитие на това заболяване. Ако същият човек остане в родния си град има вероятност през целия си живот, да не познае психозата, дори и да има наследствен фактор. Но ако отиде в чужбина – напусне семейството си, промени начина си на живот и на хранене, тогава има много по-голям шанс да отключи заболяването. Ако смени само града, но остане в страната си, рисковите фактори са по-малки, защото  няма да се откъсне от средата си и да промени коренно начина си на живот.“

Увеличил ли се е броят на хората, при които се наблюдава тревожност, депресия и други психични проблеми?

„Човекът е социално същество, а хората по времето на пандемията бяха изолирани и имаха ограничени или никакви контакти. Условията на социална изолация повишиха броя на психичните заболявания. Мнозина развиха психози, депресии и панически разстройства. А и сега много млади хора, които поради една, или друга причина /най – вече работа от дома/, възприемат тази култура на социална изолация, развиват тежки психични разстройства. Липсата на социални контакти, работа само зад компютър, липса на физическа активност не ни се отразяват добре. Ние хората технологично сме направили голям скок, но биологично все още сме на нивото на ловеца-събирач, който е програмиран да оцелее, извървявайки 20 км всеки ден. Немски психиатри споделят, че 50% от депресиите могат да бъдат предотвратени или лекувани само с ходене. И това е логично – при активно движение нашето тяло произвежда ендорфини, които имат мощен обезболяващ и антидепресивен ефект„.

Очаквайте втора част от интервюто с д-р Стоев за Искра.бг.

Диригентът Йордан Камджалов: Пълна мизерия и пълен блясък едновременно – това е България!