„Не съм убил майка си, не знам защо се води този процес. Откакто съм в ареста звъня на родителите си, но никой не ми вдига телефона“.
Това заяви пред Окръжен съд-Бургас 24-годишният Георги Генджов, който е обвинен в убийството на собствената си майка Рада Гешева. Случаят разтърси Бургас и цялата страна през месец януари тази година, след като стана ясно, че Георги е нанесъл 67 удара с нож на майка си, която отишла да го посети в неговата квартира на ул. „Шейново“ в ж.к. „Възраждане“.
В залата днес присъстваха свидетели и вещи лица, които бяха разпитани в рамките на около два часа. Показания даде баща му Стефан Генджов, приятелят му, който подал сигнала в полицията, Мартин Мерджанов, отзовалите се на място служители на реда и хазяинът на квартирата.
Разпитът на подсъдимия бе истинско предизвикателство за съдията, прокурора и защитника му, тъй като отговорите бяха откъсачни, объркани и не особено адекватни. От тях така и не стана напълно ясно, дали той към настоящия момент осъзнава за какво е изправен пред съда. Долният цитат е съвкупност от реплики на Генджов, който отговаряше на серия от въпроси, относно фаталната нощ.
„Прибрах се и манекенът на майка ми беше там. Стоеше и мълчеше, аз също. После започнах да се изнервям. Взех ножа и я нападнах в бъбреците, после нищо. В бъбрека дори с юмрук да удариш човек, това е ужасна агония. Нанесох удари общо на едно, две три места – бъбреци, рамо и ухо. Изкарах си ядовете. Прецених, че това не може да бъде човешко същество. Нямаше никакъв импулс. Не се молеше, не се защитаваше, не издаде звук… Това беше манекен, който някой ми го е пратил.“
Генджов няколко пъти бе попитан дали е решил да убие майка си, като призна единствено, че е искал да ѝ причини болка. Той също пресметна, че е направил около 35 удара с ножа, но не бе сигурен в бройката. След това той се обадил последователно на своя приятел Мартин Мерджанов и на телефон 112, като заявил, че е „станала беля“ и признал за убийството.
От разпита му стана ясно още, че той е записал майка си в телефона като „Вагина Хитлер“, като призна, че е бил в обтегнати отношения с нея, но без да разясни какво означава това.
В края на разпита той заяви, че „мозъкът му е изпържен“ и не издържа на въпросите. Той помоли в никакъв случай да не бъде връщан в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода /СБАЛЛС/ към затвора в Ловеч и на няколко пъти поиска да запали цигара.
„Не искам, не мога и не трябва да ходя в Ловеч повече“.
В показанията си неговият баща Стефан Генджов заяви, че като всяко дете Георги бил отгледан с любов. Проблемите за сина му започнали на около 14-годишна възраст, като на няколко пъти в тази връзка е търсена специализирана психиатрична помощ. Той напомни, че Георги е лежал в Център за психично здраве общо 7 пъти, а това много го е ядосало.
‘В един момент вече не можеше да съжителства с нас и отиде при баба си, а после и на квартира. Може би това беше грешка. В последната квартира контролът беше занижен“.
Той отказа да направи предположения каква може да е причината за психичните отклонения на сина си и дали те са свързани с употребата на наркотични вещества. По думите му през годините е имало вербална и физическа агресия от негова страна, която се е изразявала предимно в трошене на покъщнината.
Относно фаталната нощ на 21 януари той разказа следното:
„Около полунощ се обади по телефона. Майка му лежеше на дивана, беше полузаспала. Той обясни, че е имал абсцес на окото, а тя се притесни и отиде да го види“.
Стефан Генджов заяви още, че Георги е развил фобия към посещенията си на Центъра за психично здраве, а на такива места настаняването може да стане само доброволно. След последното му изписване през месец май 2023 година на него му била наложена поддържаща терапия, която той прекъснал, след като се преместил в последната си квартира през есента.
Разпитан бе и неговият приятел Мартин Мерджанов, на когото Георги се обадил след убийството. Те се запознали миналата година в Центъра за психично здраве, където и двамата били пациенти и делили обща стая. Между тях се заформило добро приятелство, продължило и след изписването им от болничното заведение.
Мартин заяви, че няколко пъти е срещал Рада Гешева, която му имала доверие и смятала, че той има положително влияние над сина ѝ. За фаталната вечер той разказа, че е получил обаждане от Георги, който му признал, че убил майка си.
„По телефона чувах нейните стонове и това как издъхна. Попитах го къде се намира, след което веднага се обадих на 112. После се облякох и тръгнах на бегом натам. Когато пристигнах, попитах полицаите дали е жива, но те ми съобщиха, че е починала“.
По-рано през вечерта двамата били заедно, като посетили УМБАЛ-Бургас заради оплакванията на Генджов за възпаление на окото.
Мартин определи отношенията между Георги и майка му като конфликтни, като в телефонните разговори между двамата, на които той ставал свидетел, винаги се долавяло напрежение и обиди от негова страна.
Двамата полицаи, които са се отзовали на сигнала потвърдиха, че при пристигането си Рада Гешева вече е била мъртва, като я открили да лежи по очи в локва в кръв. Георги се предал без съпротива, вдигнал ръце и признал за убийството.
В съдебната зала бе разпитан и авторът на експертизата д-р Николай Зъбов, според която Генджов е бил вменяем по време на убийството и може да носи наказателна отговорност за това. По думите му това може да се потвърди от обаждането му на телефон 112, както и по поведението му след ареста. Относно това, че Генджов днес отричаше да е убил майка си и репликите му за „поставен манекен“ д-р Зъбов заяви, че в случая може да става дума за отключване на защитни реакции, тъй като оттук нататък Генджов трябва да живее с мисълта за убийството на собствената си майка.
В края на заседанието адвокат Ваня Радиева, която защитава подсъдимия, поиска да бъде изготвена нова епикриза или нова съдебна експертиза, която да докаже дали Генджов е в състояние в съдебния процес. Тя напомни, че обясненията му днес в залата не са били ясни и така и не е разбрало каква част от случващото се той осъзнава. Решение за това Окръжен съд-Бургас трябва да вземе по-късно днес.
