Светът не само природа и дадености, но и човешки отношения, емоции, чувства и именно за това моят свят беше хубав и заради него. Това написа в социалната мрежа Facebook анализаторът Илиян Василев за Ален Делон, добавяйки, че ще отиде пред френското посолство, за да остави стръкче цвят в негова памет.
„Ще отида утре пред френското посолство, за да оставя стръкче цвят в памет на Ален Делон. Светът не само природа и дадености, но и човешки отношения, емоции, чувства и именно за това моят свят беше хубав и заради него.
Днес неговата звезда престана да свети и да топли. ББС го нарече „cinema giant“ – гигант на киното. Отвъд океано натъртват, че не бил пробил в Холивуд, Голям праз. Рики Джървейс най-точно описа падението на Холивуд – няма смисъл от тези церемонии, коиго той води по възможно най-провокативния начин. Направо, казва Джървейс раздавайте големите награди на филмите на Нетфликс и да се свършва.
Именно Ален Делон бе един от изключителната плеяда европейски гиганти на киното – режисьори, сценаристи, актьори, композитори, продуценти, които градяха представата, че Европа е водеща в световното кино, че тя създава друго кино, различно от американското с неговата индустриална матрица, която ви оставя с усещането че европейските филми /тези от едно време/ са бутиково изкуство, детайлите са изпипани с финес, с неповторимост, актьорите сякаш играят за последно. Жалко, че днес Европа забрави за традициите, които поколения европейски режисьори, сценаристи и актьори градяха, а се предаде на американския Нетфликс прокат – клишета плюс технологии.
Кой ни говори днес за чест като Делон? Помислете, кога за последен път някой от съвременните ни злополучни „герои“ на деня ви е говорил за чест, а тя за рицаря Делон беше най-важна? Кои ви призоваваше да обичате жени, истинските жени до край, не, не за секс, като днес, а в името на любовта без дъх? Ако днес мнозина от поколението, което обичаше Делон, се смятаме за устойчиви като ценности и здрави като морал, то е и защото се учихме на любов и отдаденост от екранните образи, които Ален Делон и Роми Шнайдер /моят идол за жена/. Кой учи съвременните младежи на мъжкарство /което е различно от мачоство и мутренството/, на обноски, на магията и величието на един поглед, на едно докосване? Кой целува ръка на дамите, и изобщо третира жените като дами? НИКОЙ.
Кой се бори самоотвержено в защита на животните и открито ненавижда тези, които стрелят в тях? Но не през НПО, а като лична кауза.
За това днес мнозина като мен чувстват загубата на Ален Делон като близка, защото той беше опора, надежда, че докато го има в света той ще бъде нашия имагинерен остров в който да избягаме от пошлостта и покварата, деградацията на нравите и чувствата, но най-вече, че този свят няма да кривне от „правия“ път на честното, достойното, справедливото. Съзнавам, че в тази моя оценка има и много носталгия, и много тъга по отминалите романтични времена, които бяха възможни като усещане дори зад желязната завеса. Сетивата ни бяха изострени до краен предел и улавяхме тоновете на времето на Делон.
Спирам тук – а за Холивуд – спомнете си онази снимка на Ален Делон и Мик Джагър /който спечели „Холивуд“ – Америка/ и какво от това, кога Делон беше в друга лига.
Да, труден характер – но характер. Безгръбначните с тонове да ги ринеш.
Почивай в мир, Ален! Когато те изпращат в последния ти път,/ сигурен съм, че Франция ще го направи по най-достоен начин/, ще ръкопляскам с благодарност за цялата тази световна цветност и чувственост, с които ти обогати и моя живот.
И ние имаме подобни герои на нашето време, но едва ли ще доживея да се издигнем като нация, като франзуците, когато изпращаме достойните си синове и дъщери в последния им път.“
Румен Радев: Кирил Писарски остави ярка следа в обществената памет на българите
