Експертът в управлението на околната среда, природните ресурси и енергията Боян Рашев смята, че между празните язовири в България и юлската енергийна криза в Югоизточна Европа има доста видима връзка. По този повод той разпространи Facebook публикация, в която разкрива няколко интересни факта и числа, на които трябва да обърнем внимание. Препубликуваме я без редакторска намеса:
„Българската държава – майка за едни, мащеха за други!
Мисля, че между празните ни язовири и юлската енергийна криза в Югоизточна Европа има доста видима връзка. Ето няколко интересни факта и числа, на които трябва да обърнем внимание.
- Големите ВЕЦ на НЕК са произвели 212 GWh електроенергия през месец юли, 2024 г. Това не е характерно за лятото – всъщност е с 30% повече от същия месец на 2023 г.;
- Графиката долу (само за 29-та седмица – най-големите жеги; АЕЦ е махната, защото няма изменение; ползвам я за илюстрация) ясно показва кога произвеждат те – осигуряват вечерните и по-слабо сутрешни пикове на потребление, когато слънцето не е налично. Големите ВЕЦ произвеждат точно, когато цените на тока са изключително високи – в някои часове над 1600 лв/MWh.
- Наличните водни количества във всички язовири в България са намалели от 4115 млн. м3 на 3771 млн. м3 от 1.07 до 1.08.2024 г. – тоест с 336 млн. м3. Към началото на август са с 20% по-малко отколкото през същата дата на 2023 г.
- Според литературата средното потребление на вода за производство на 1 MWh ток е около 600 м3 (някой да ме поправи, ако има точни данни за България!). Това значи, че около 127 млн. м3 (38% от всичките загуби за месеца) са изтекли от язовирите заради производството на ток само през юли. Може да са повече или по-малко…
- Ясно видимо на графиката е, че само лигнитните ТЕЦ са алтернатива на големите ВЕЦ в нашата система. Ако искахме да пазим водата в язовирите, ТЕЦ трябваше да работят много повече в пиковете часове – просто няма кой друг.
- Под натиска на потребителите държавата удължи (беше в сила до 1.07.2024 г.) мярката с таван на приходите на производителите на електроенергия, за да може да вкара пари във ФСЕС, откъдето да плаща компенсации на потребителите. Забележително е, че таванът остана в сила за всички с едно интересно заключение – ВЕЦ. След 1 юли те запазват всичките си приходи, тоест правят гигантски печалби. Това бе отказано на лигнитните ТЕЦ (вкл. държавната ТЕЦ Марица изток 2), които също можеха да се възползват от кризата и да закърпят финансите си.
Това са само фактите. Изводът за мен е, че държавата се яви майка за едни и мащеха за други. Няма да коментирам проблема с водоснабдяването – той е изключително важен, но е очевиден. Оформя се обаче много голям проблем в енергетиката, който ще стане видим чак през зимата.
ТЕЦ в Украйна са почти унищожени – страната ясно заявява, че ще търси 6000-8000 MW да внася от някъде. Това „някъде“ в Югоизточна Европа почти винаги е България – юли, 2024 г. отново го показа. Неслучайно Министърът на енергетиката обяснява как сме щели да помагаме като изнасяме натам. Да, ама кой ще го произведе тоя ток?
Потреблението у нас ще скочи много – средно с около 2000 MW. Жълтите петна на тази графика ще се смалят – почти до нулата през цели седмици. Вечерните пикове на потреблението ще станат едновременно по-високи и по-широки. Големите язовири ще бъдат доста празни, ПАВЕЦ Чаира все още ще отсъства. ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3 (900 MW), който през юли включи 2 блока, вече ще бъде окончателно извън системата.
Защо ми се струва, че ние ще имаме проблем да задоволим собственото си потребление, камо ли да спасяваме Украйна?
Познайте на кои централи ще се разчита отново да произвеждат, когато хората имат нужда да се стоплят, а цените полетят в небесата – при това през целия ден, не само вечер? Тези, за които държавата вече десетилетие е мащеха. А дано вали много през есента и няма повече аварии в АЕЦ-а…“
От НЕК разкриха причината за ниското ниво на водите в язовир „Широка поляна“
[…] […]