Двигателните нарушения представляват неспособност за извършване на нормални движения или поява на неволеви движения. Способността ни да се движим, например да ходим, се осъществява чрез извършване на целенасочени движения на краката и ръцете. Когато има нарушение на тази функция, човек започва да се движи по-бавно, походката му може да стане „танцуваща“, скована или въобще да не може да се движи. Възможно е да се появят нежелани и неконтролируеми движения в крайниците, тялото и главата, които да варират от едва забележими до изразени, изтощителни и инвалидизиращи, коментира д-р Христина Димитрова от Клиника по нервни болести на ВМА в интервю пред в-к „Доктор”.
Двигателните нарушения могат да се разделят на хиперкинетични – с прекомерни движения и на хипокинетични – с отслабени, намалени движения. Хиперкинетичните се проявяват с абнормни, нежелани и неконтролируеми движения – треперене /тремор/ – ритмични движения от съкращение на мускулни групи на ръце, крака, глава; хорея – непрекъсната, неволева и разхвърляна мускулна активност в различни части на тялото, атетоза – бавни движения, които не позволяват да се задържи езика или пръстите в определена поза; дистония – продължителни мускулни съкращения, които предизвикват извиване на тялото или главата, стискане на очите и други; тикове – внезапни, краткотрайни и повтарящи се движения или звуци.
Хипокинетичните двигателни нарушения, от своя страна, се проявяват със загуба на волевите и автоматичните движения, повишен тонус на мускулите и нарушения на позата. Типичен представител на тези нарушения е болестта на Паркинсон. Понякога се срещат и комбинирани нарушения, пояснява специалистът.
Патогенезазата или механизмите за възникване и развитие на тези нарушения е свързана с увреждане /загуба на неврони/ на конкретни зони в главния мозък на човека. Нарушава се равновесието на невротрансмитерите – химически вещества, чрез които функционира нервната система. Така двигателните нарушения нерядко се съчетават и с различни промени: в личността, настроението, паметта и мисленето, речта и други.
Причините за двигателните нарушения могат да бъдат постоянни или временни – генетични или увреди на мозъка от инфекции, метаболитни нарушения, съдови заболявания, токсини. Например треперенето на ръцете може да се дължи на някои преходни фактори, като употреба на кафе, чай, някои лекарства, ускорен пулс, хормонален дисбаланс, а след корекция на тези причини треморът да изчезне.
Ако причините са генетични или от някои трайни мозъчни увреди от инфекции, съдови заболявания и други, тогава треморът няма да може да се излекува напълно или да се стигне дори и до тежка инвалидизация, казва неврологът.
От фармакологичното лечение се прилагат няколко групи медикаменти, с добър или частичен ефект, в зависимост от причините, които предизвикват нарушенията. В България отдавна се прилага също и имунотерапия – лечение с кортикостероиди, имуноглобулини, плазмафереза. Намира приложение и локалното лечение с ботулинов токсин. То е много ефективно, но с временен ефект и необходимост от повторения. И в трите направления медикаментите се реимбурсират напълно или частично от Здравната каса.
Хирургично лечение обикновено се прилага след неуспех от консервативното. Включва различни методи: оперативно лечение на периферни нерви, третиране на нерва с химични субстанции, дълбока мозъчна стимулация – имплантират се специални електроди в определени структури на мозъка. Извършва се от високоспециализирани специалисти-неврохирурзи. Други методи са: електростимулация на гръбначния мозък и аблация на определени структури. Тези терапии се прилагат и в България, в някои университетски клиники и се извършват от високо квалифицирани специалисти, казва д-р Димитрова.
Кои от двигателните нарушения се проявяват по време на сън?
Нормално по време на сън повечето мускули са с намален тонус и тялото няма много двигателна активност. Наблюдават се движения при промяна на позата в леглото, обръщане и нагласяване, краткотрайни контракции в крайните части на крайниците при заспиване или в някои фази на съня.
Двигателните нарушения по време на сън включват стискане на зъбите /бруксизъм/, мускулни крампи, повтарящи се движения на крайниците. Всички те може да нарушават съня и да водят до недоспиване и дневна сънливост.
Колко често срещан проблем е синдромът на неспокойните крака?
Синдромът на неспокойните крака е познат още от 17 век. Засяга между 5 и 10% от населението. По-често срещан е при жени и възрастни. Може да бъде първичен, който е генетично предопределен и вторичен, като резултат от други причини – заболявания, бременност, хемодиализа, интоксикации и други. При синдрома е нарушен метаболизмът на желязо и допамин в мозъка, има промяна в нивото на други субстанции и микроелементи. Пациентът изпитва необходимост да извършва движения с краката, има неприятни усещания в тях – парене, боцкане, изтръпване. Засилват се вечер, особено след лягане. Силни са и това нарушава съня – води до трудно заспиване, често събуждане, непълноценен сън. Пациентите не си доспиват и през деня са сънливи. С влошаване на заболяването симптомите се появяват и през деня.
Изследват се кръвни показатели и електроневрография за установяване на вторичната форма и избор на лечение. В зависимост от причините, може да се използват различни медикаменти – допаминови агонисти, антиконвулсанти, нетрадиционни методи – прием на валериан, акупунктура и др.
При дистониите е нарушен тонусът на мускулите. Продължителни, повтарящи се неволеви мускулни контракции, които променят позата на човека или се получават усукващи движения на тялото, крайниците или отделни по-малки мускули на пръсти, клепачи и др. Еднотипни са, а може да се съпровождат от тремор.
Етиологията им е свързана с генетични и външни фактори, които отключват заболяването. Такива може да бъдат травми на главата и на периферните нерви, очни или други заболявания.
Все още механизмите на възникването им не са установени със сигурност. Класифицират се, първо, според възрастта – с ранно /преди 30-годишна възраст/ и с късно начало. Второ, според това в коя част на тялото са абнормните движения.
Има дистонии, които са причинени от структурни промени в мозъка и такива, при които не се откриват нарушения на структурата в главния мозък. Могат да бъдат наследствени /при болест на Хънтингтън/ и ненаследствени– придобити- при детска церебрална пареза, инфекции, медикаменти, тумори, инсулти и други.
Дистоничните движения може да засягат една, две или повече части на тялото, да са генерализирани. Интересен факт е, че има дистонии, които се свързани с определени професии – свирене на пиано или духови инструменти, графоспазъм /при продължително писане или машинописки/, ларингеални – при учители /правят гласа по-дрезгав или водят до афония/, при спортисти. Всички те засягат една част на тялото и са фокални дистонии.
Лечението на дистониите се провежда в няколко насоки: с различни фармакологични средства, в т.ч. ботулинов токсин; физикална терапия – шини, лонгети, двигателна терапия, сензорни тренировки, транскраниална магнитна стимулация, акупунктура, акупресура, биофиидбек.
За лечението на вторичните дистонии е важно да се открият и коригират причините за възникването им. Трябва да отбележа също, че лечението на фокалните дистонии е по-успешно от това на генерализираните.
Поставянето на прецизна диагноза и правилно лечение понякога отнема години – десет и повече. Това важи в световен мащаб. Причините се крият в това, че клиничната картина на двигателните нарушения и болестите, свързани с тях, е многолика, развива се бавно. Необходим е и висококвалифициран специалист по двигателни нарушения, с богат опит. Пациентите посещават различни специалисти – общопрактикуващи лекари, психиатри, ортопеди, преди да попаднат на такъв. От друга страна е необходимо да се проведат голям брой кръвни, невроизобразяващи, електрофизиологични изследвания при поставянето на диагнозата, което също отнема време. Разбира се, това се отнася за генетичните или първичните двигателни нарушения и тези, свързани с някои дегенеративни заболявания, с бавен ход и постепенно развитие.
При вторичните форми, свързани с интоксикации, инфекции, тумори и съдови заболявания диагностицирането не изисква много време, казва в заключение д-р Христина Димитрова.
Скандал между бургаски университети? Институциите са сезирани
