В понеделник украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия e изстреляла безпилотни самолети, крилати и балистични ракети към Киев и вероятно към други градове в страната. Столицата е била разтърсена от няколко серии от експлозии в ранните часове на деня, което е накарало жителите да се подслонят в бомбоубежища. Кметът на Киев Виталий Кличко каза, че службите за спешна помощ са били повикани в Голосиевския и Соломианския район на града. По думите му има информация за един ранен от падащи отломки в Шевченковски район.
Обстрелът идва ден след като руските военни съобщиха, че са прехванали и унищожили 158 украински безпилотни летателни апарата, насочени към няколко руски региона, в една от най-големите атаки по време на войната, която бушува от две години и половина. Малко по-късно в понеделник губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков съобщи, че детските градини в Белгород, намиращ се в близост до границата с Украйна, ще бъдат затворени за седмица, а някои училища ще провеждат занятията си онлайн, след като по-рано в същия ден при украинска атака е била поразена детска градина.
И двете държави отричат да насочват нападенията си срещу цивилни по време на 30-месечната война, отприщена от руската инвазия през февруари 2022 г., отбелязва Ройтерс.
В същия ден руският президент Владимир Путин пристигна на официално посещение в Монголия, която е член на Международния наказателен съд, който издаде заповед за ареста му, предаде Асошиейтед прес. Това е първата визита на държавния глава в държава членка на Международния наказателен съд /МНС/, след като преди близо 18 месеца той издаде заповед за ареста му по обвинения във военни престъпления в Украйна. Страните членки на МНС са задължени да задържат заподозрени, ако има издадена заповед за техния арест, но съдът не разполага с механизъм за налагане изпълнението на това задължение. Това обаче не се случи и във вторник Путин се срещна с монголския лидер Ухнаагийн Хурелсух, както и с монголския си колега Улан Батор. По този повод украинското Министерство на външните работи и Европейския съюз отправиха критики към Монголия.
„Монголия позволи на обвиняем престъпник да избегне правосъдието, като по този начин споделя отговорността за военните престъпления“, заяви говорителят на украинското външно министерство.
Във вторник стана ясно, че президентът на Украйна Володимир Зеленски е отстранил от поста му Ростислав Шурма, заемал досега длъжността на заместник ръководител на президентската канцелария. Указът за това е публикуван на сайта на президентството, предаде „Ройтерс“.
По-рано в същия ден депутатът от Върховната рада Ярослав Железняк обяви ротации в кабинета и канцеларията на държавния глава. По-късно председателят на парламента Руслан Стефанчук съобщи, че оставките са подали ръководителят на Министерството на стратегическата промишленост Олександър Камишин, министърът на правосъдието Денис Малюшка, министърът на опазването на околната среда и природните ресурси Руслан Стрилец, заместник министър-председателят по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина и Ирина Верешчук, вицепремиер по въпросите на реинтеграцията на временно окупираните територии на Украйна. Оставка е подал и Виталий Ковал, който е бил ръководител на Фонда за държавното имущество. Оставките в украинската администрация продължиха и в сряда с тази на Дмитро Кулеба.
Във вечерното си видеообръщение снощи Зеленски обясни решението си с необходимостта от укрепване на някои елементи от държавното управление – в деня, когато 51 души бяха убити при руски ракетен удар по военен институт в североизточния украински град Полтава. Според последните данни смъртоносните руски удари в Лвов и в Полтава са отнели живота на общо 60 души за два дни. От Русия посочиха, че ударът по Полтава е бил насочен срещу войници и чуждестранни инструктори.
„Есента ще бъде изключително важна. Нашите държавни институции трябва да бъдат структурирани по такъв начин, че Украйна да може да постигне всички необходими резултати“, каза Зеленски. Той изрази надежда за „малко по-различна тежест на определени области от нашата външна и вътрешна политика“.
След продължителна гореща вълна във вторник проливен дъжд падна в Рим, в части на Централна и Южна Италия, като наводни много райони, а на няколко места дървета бяха повалени от бурния вятър. Улици и подлези бяха превърнати в реки, а бурният вятър отнесе загражденията около строителни обекти. Според експерти за час в италианската столица се е изляло количество дъжд, обичайно за цял есенен месец. По време на бурята е била повредена арката на Константин, разположена в близост до Колизеума в Рим. Прогнозата за следващите дни е за още гръмотевични бури и топло време в Рим с температури до 32 градуса по Целзий.
В сряда шведската активистка за климата Грета Тунберг беше арестувана по време на пропалестинска демонстрация в Копенхаген в сряда сутринта.
„Студентите срещу окупацията и аз сме в административната сграда на Университета в Копенхаген“, написа Тунберг в сряда сутринта над видео, споделено в нейния Instagram.
„Извикана е полиция, която насилствено влезе в сградата с таран, носещ автомати. В момента, в който говорим, те извеждат всички“, пише тя.
В друго видео Тунберг добави: „Учениците са арестувани и са отведени в участъка точно в този момент“.
Протестите в кампусите в подкрепа на палестинците се разразиха по целия свят през 11-те месеца, откакто войнстващата групировка Хамас извърши насилствено нападение срещу Израел, предизвиквайки смъртоносна, продължаваща операция на Израелските отбранителни сили в Газа и Западния бряг. Полицията в Копенхаген съобщи, че в университета са се събрали около 20 демонстранти и шестима от тях са били арестувани, съобщи датската медия Ekstra Bladet.
На 4 септември стана ясно, че Министерството на правосъдието на САЩ е обявило, че ще бъдат повдигнати наказателни обвинения срещу лидера на „Хамас“ Яхия Синуар и други високопоставени бойци във връзка с атаката на 7 октомври 2023 г., извършена срещу Израел, предаде „Associated Press“. Предприемайки този ход, американските правоприлагащи органи за първи път официално посочиха организаторите на атаката.
Обвинителният акт, съставен от седем точки, подаден във федералния съд в Ню Йорк, включва обвинения като заговор за оказване на материална подкрепа на чуждестранна терористична организация, довел до смърт, заговор за убийство на американски граждани и заговор за финансиране на терористични дейности. Иран и ливанската групировка „Хизбула“ също са обвинени в предоставяне на финансова подкрепа, оръжия, включително ракети, и други военни доставки на „Хамас“ с цел използване при нападения.
Най-важното от изминалата седмица – Напредва офанзивата на Украйна в Русия и случаят „Дуров“
