Датата 9 септември 1944 г. продължава да поражда дебати и разделя българското общество и историческата наука. За едни, това е денят, в който България поема по нов социален път, премахвайки капиталистическия строй и изграждайки социалистическа държава. За други, този ден е символ на загуба на националния суверенитет, демокрацията и частната собственост, с трагични последици за хиляди българи.
Проф. Пламен Павлов: „9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век“
В интервю, дадено преди време, видният български историк проф. Пламен Павлов определя събитията от 9 септември 1944 г. като „голямата национална катастрофа на ХХ век“. Според него, последиците от този ден са дълбоки и много от тях остават неизлечени и до днес. Проф. Павлов посочва:
„Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана, както има тенденция през последните години, но също така не трябва да бъде дефинирана като черна или положителна.“
Според историка явлението 9 септември е сложен феномен с дълбоки психологически последици за българското общество, които се преодоляват много трудно. „Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците,“ отбелязва той.
Събитията от 9 септември 1944 г.
На 9 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев е свалено от власт. Новото правителство, оглавено от Кимон Георгиев и подкрепено от Червената армия, поема управлението на страната. България скъсва връзките си с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
След тази дата започва масова политическа, икономическа и социална промяна в страната. Това е последвано от вълна от насилие, известна като „Народен съд“, по време на която са осъдени и екзекутирани хиляди българи. „Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души,“ посочват данни от историческите източници, включително министри, депутати, журналисти и земевладелци.
Наследството на 9 септември
Според проф. Павлов, „една от най-пагубните последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали.“ Той твърди, че след тази дата България загубва своя суверенитет и попада под силно влияние на СССР.
„До 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката“, отбелязва историкът.
Днес България продължава да се бори с последиците от тази зависимост, включително чрез енергийни проекти и политически решения, които поддържат влияние от Русия.
„Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости“, призовава Павлов.
Датата 9 септември 1944 г. остава една от най-значимите и противоречиви в българската история. Тя бележи края на едно и началото на друго политическо управление, с дълготрайни последици за нацията. За някои това е денят, в който България поема по пътя към социалната справедливост, докато за други това е моментът на национална катастрофа и загуба на суверенитета.
Българската история с Румен Петков: Навършват се 135 години от загадъчната смърт на Захарий Стоянов
[…] 9 септември: Национална катастрофа или социална револю… […]