Българската история с Румен Петков: Роман – царят спрял византийците при Траянови врата

Цар Роман, последният владетел от славната Крумова династия, заема престола на България в един от най-трудните моменти за държавата.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как след трагичната смърт на брат му Борис II и поредица от политически и военни удари, той успява да възстанови част от българските земи и да поведе българския народ в решителни битки срещу могъщата Византия. Макар че съдбата му е белязана от плен и лишаване от възможността да остави наследници, цар Роман изиграва ключова роля в борбата за запазване на независимостта на България през края на X век.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„Роман е вторият син на цар Петър I и Ирина-Мария Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики.
След свалянето от престола през 963 г. на византийския император Роман II, роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор с България, ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. столицата Преслав и североизточните български територии са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на цар Петър отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен.

През 978 г. по време на бунта от Варда Склир срещу Василий II, Роман и Борис бягат от византийски плен и се отправят към България. Борис II по грешка е убит от български граничар, но Роман успява да обясни кой е и е отведен във Видин при Самуил. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите и коронясан за цар. Въпреки че е евнух, т.е. това е неприемливо според българските закони, но тъй като други наследници няма, комитопулите се придържат към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.

В самото начало той не се решава да обявят отцепилите се западни български области за отделна независима държава, защото не знае как ще се развият събитията в Източна България след завършилата Киевско-византийската война. Българите от източната половина на царството, респективно от Северна и Североизточна България, отказват да признават византийската власт с желанието да се присъединят към западната — свободната половина и признавали властта на Роман.

Първоначално цар Роман се установява в Скопие, където е изградена царската резиденция, а градът е обявен за столица на България. Тогава се основава манастирът „Свети Георги Бързоходни“.

На осмата година от управлението му /986 г./ във Византия отново избухва бунт. Роман решава да използва момента и да разшири границите на България. Първоначално превзема град Лариса, с което добива власт върху византийската област Тесалия, изселва жителите от района и оставя българите да разграбят околността. Това не се харесва на Василий II и през следващата 986 година събира войска, за да покорят България. Тръгва по течението на Марица и минава Ихтиман около прохода Траянови врата. Императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия.

По тесни и стръмни пътеки Василий II стига безпроблемно до главната цел Сердика /днешна София/, обкръжава града и изгражда укрепен лагер. Когато обсаждат Сердика, заплашват и Перник. Защитник на Сердика е Арон, а на Перник – Кракра Пернишки. В продължение на двадесет дни обсадата не дава резултати, ромейската войската губи бойния си дух. Продоволствията се изчерпват, а възможностите армията да се снабдява от околностите на града, са пресечени от българите, които унищожават фуражирите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика изненадващо напуска крепостта и при внезапната атака опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до укреплението от неопитните византийски военачалници.

Без животни стенобойните и обсадни машини се оказват безполезни и Василии ІІ на 17 август вдига безуспешната обсада на Сердика, за да отстъпи обратно към владенията си в Тракия през Ихтиманския проход. Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон /дн. Ихтиман/, където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Когато българите виждат това, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в паническо бягство. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите.

Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, се организира, за да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност. Голям брой византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза. Императорът е спасен от арменската гвардия, но неговата шатра и владетелските инсигнии /символи/ са пленени от българите.

Авторитетът на Василий ІІ е силно накърнен, а властта му е застрашена от вътрешната опозиция в империята. Започва продължителна гражданска война във Византия. Роман се възползва и от тази обстановка, напада Солун, където е разположена голяма вражеска войска. След битки до 989 година областите на Епир, почти цялата Солунска област, както и крепостите Верия и Сервия, са присъединени към България, която отново се простира на три морета. През следващите години Роман решава да укрепи властта си, като развива стопанска и строителна дейност.

След тези битки Роман обявява Самуил за свой пръв помощник. Поверява му армията, за да води битки за запазването и разширяването на България, а за себе си оставя решаването на църковните и дипломатическите въпроси.

По същото време източните славяни нападат Кримския полуостров и превземат гр. Херсон, който е под византийски контрол. Киевският княз Владимир I през 988 г. решава да приеме християнството, а за да скрепи връзките си с Византия, се жени за сестрата на Василий ІІ Ана Порфирогенита. В знак на приятелство византийският император му подарява трофейната дворцова библиотека от 971 г. на българските владетели от Преслав. През следващите години населението на княжеството е покръстено от мисионери, пристигнали от България. Град Киев се превръща в средище на религиозен живот и на усилена книжовна дейност. Заедно с християнството, славяните от Киевското княжество, приемат и преведената на черковнославянски език богослужебна литература. Така сред източните славяни започва да се разпространява написаната от Преславската книжовна школа българска азбука на Климент Охридски, наречена кирилица.

През 991 на Роман се налага отново да воюва с Василий ІІ. Византийският император тръгва на поредния си поход срещу България и напада завзетите области около Епир и Солун, след което се отправя съм Скопие. Роман ръководи отбраната на града, но не може да се противопостави на превъзхождащия го противник. Попада в плен и предава Скопие на императора. Българският цар отново е откаран в Константинопол като пленник. Войната на Балканите приключва през 995 година, защото Византия е нападната от Фатимидите. Василий трябва да отстрани първо тази опасност, а по-късно и да се разправи с българите. Роман умира в тъмницата през 997 г.
Неговата смърт бележи края на Крумовата династия.“

Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Борис II – краткият и трагичен път на последния цар на Преслав