След разгорещените протести срещу свръхтуризма в някои страни това лято има и добри новини. Срещу всяко пренаселено туристическо място в Европа има много места по света, които се нуждаят от повече посетители. Площад „Сан Марко“ във Венеция може да приюти повече туристи, отколкото гълъби, в Барселона агресията срещу туристите достигна връхна точка, а пътеките по скалите в италианския Чинкуе Тере могат да изглеждат като опашка в супермаркет. Отвъд тези /и други/ горещи точки обаче се намират места, които са еднакво богати на култура, но без тълпите. По света има градове, които се „молят“ за туристи и пешеходни пътеки, където няма да видите жива душа цял ден, пише „BBC“.
Въпреки че често чуваме за разрушителните сили на туризма в основните културни дестинации, за по-слабо развитите страни парите, които туризмът носи, помагат за изграждането на така необходимата инфраструктура и обществени пространства. Предлага работа и обучение, и дава шанс на местните с гордост да споделят културата и традициите на своята страна. Управляван добре, туризмът може да бъде обогатяващ икономически поток, обединяващ хората около споделени ценности и преживявания. Не е необходимо да възпроизвежда проблемите, които видяхме това лято. Според медията тези четири дестинации са само малка част от страните, които използват туризма като инструмент за изграждане на по-силни икономики и посрещат пътниците с отворени обятия.
Гренландия
С отварянето на ново международно летище в столицата Нуук по-късно тази година плюс още една международна писта за кацане в северната туристическа столица Илулисат през 2026 г., Гренландия се готви да посрещне нарастващ брой посетители. Държавата бележи повратна точка в туризма: към днешна дата международните й писти не са били достатъчно дълги, за да поемат големи полети, вместо това пътниците са били пренасочвани през Кангерлусуак – бивша американска военна база, а след това са били транспортирани с по-малък самолет до следващи дестинации.
Новата инфраструктура означава, че не само повече туристи ще могат да летят директно до столицата, но ще се засили експорт и импортът на продукти, включително морски дарове. Туризмът е един от начините да се плати за развитието на летището, както и да се осигурят работни места и стабилност за бъдещето.
Гренландия е съсредоточена върху две основни форми на туризъм, като първата е приключенски туризъм, който включва всичко от скално катерене в Източна Гренландия до наблюдение на китове и къмпингуване върху ледената покривка на Гренландия. Другият е целогодишен туризъм, който акцентира върху тъмното небе – по-специално гледане на звезди и северното сияние.
Да накарате туристите да преживеят Гренландия през лятото е много по-лесно, отколкото да го направите през зимата; но за да могат местните хора да имат целогодишна работа, туристите трябва да идват и извън сезона. Привличането на хора на места, където слънцето едва грее в разгара на зимата – и където температурите могат да паднат до -50C – може да изглежда като предизвикателство, но страната го превърна в добродетел, отваряйки кабини с изглед към небето и иглута – все изживявания, насочени към сиянието.
Тани Пор, ръководител на международните отношения във „Visit Greenland“, подчертава, че не става въпрос за количество пред качество, отбелязвайки, че целта на страната е 80% от населението да гледа на туризма като на нещо, което предлага положителен принос за обществото.
„Летищата струват много, така че трябва да насърчим много туристи да дойдат“, каза тя, „но ще направим това по балансиран начин, за да не превъзмогнем местните хора.“ Пор току-що се е завърнала от пътуване, разглеждайки възможностите за пътуване в Северна Гренландия, която ще бъде достъпна чрез директни международни полети от 2026 г., когато се отвори новата писта в Илулисат.
„Отидох в малък град с 1000 жители, в Касигиангуит, и беше фантастично“, казва тя, добавяйки: „В провинцията има говеда, исторически възстановки в местния музей и толкова много китове! Чух ги, преди да ги видя от спалнята си, и бяха навсякъде, където ходихме.“
Мароко
Мароко е друга нация, която иска да посрещне повече международни посетители, тъй като продължава да развива своята туристическа инфраструктура и да изгражда нови хотели преди Световното първенство по футбол през 2030 г. , което ще бъде домакин съвместно с Испания и Португалия. Северноафриканската страна вижда турнира като златна възможност за насърчаване на туризма и се стреми да удвои пристигащите туристи до 2030 г. до колосалните 26 милиона посетители годишно.
Изчислено е, че страната ще има нужда от минимум 100 000 допълнителни легла, за да приеме гостуващите футболни фенове и отбори, и е заета да компенсира недостига с много международни хотелски вериги, които се намесват, за да помогнат. В резултат на това в цялата страна ще бъдат отворени множество нови места за настаняване, от Waldorf Astoria в Танжер до 25 нови хотела Radisson, които трябва да отворят врати преди 2030 г. , заедно с много, които ще бъдат отворени отново след опустошителното земетресение миналата година.
Барбара Подбиал е специализиран съветник по Мароко в туристическа агенция „Flee Winter“ и посещава страната повече от 20 години. Тя е видяла разликата, която туризмът е направил за страната от първа ръка.
„Туризмът има положително въздействие в Маракеш. Можете да го видите в чистотата на улиците, много е безопасно и хората не ви карат да купувате неща сега, както са били преди. Но с толкова много бюджетни полети, които привличат туристи, може да се почувствате много натоварени“, споделя тя.
Увеличаването на полетите до Маракеш със сигурност е част от плана, що се отнася до развитието на туристическата индустрия на Мароко, така че е малко вероятно градът да бъде по-тих в скоро време. Когато става въпрос за Световното първенство обаче, светлината на прожекторите ще падне върху по-малко посещаваните градове в страната – Казабланка, Агадир, Фес, Рабат и Танжер – където се реновират стадиони, доразвива се туризмът и се строят хотели.
От тези места Барбара препоръчва Фес, културната столица на Мароко, която има най-голямата медина в света и не е прекалено посещавана от туристи. Тя също така препоръчва еднодневно пътуване от Агадир, популярна дестинация за пакетни ваканции, до Тарудант, наричан „малкият Маракеш“.
„Намира се на кратко разстояние с кола от Агадир и е автентичен, нетуристически град“, коментира тя. Също близо до Агадир, крайбрежието близо до рибарското селище Тагазут предлага уроци по сърф на пясъчни плажове, докато тези, които планират пътуване до Маракеш, могат да включат и екскурзия до планините Висок Атлас, на няколко часа път с кола.
Тъй като акцентът е поставен върху по-нататъшното развитие на големите градове в Мароко, тайната на автентичната почивка там може би е да ги използвате като база за откриване на по-малко посещавани места наблизо.
Бихте ли посетили… Афганистан?
Колкото и малко вероятно да звучи, талибаните започнаха да провеждат обучения за професионалисти в хотелиерството и туризма на фона на нарастващите полети в страната. Туризмът се разглежда като начин за създаване на работни места и стимулиране на икономиката. Въпреки това, само защото една страна иска да насърчи посетителите, това не означава, че трябва да отидете. Министерството на външните работи на Обединеното кралство и Държавният департамент на САЩ продължават да съветват да не се пътува до Афганистан.
Сърбия
Сърбия се фокусира твърдо върху устойчивото развитие, работейки с Глобалния съвет за устойчив туризъм за разработване на проекти, които не насърчават масовия туризъм, а търсят по-чувствителен, ориентиран към културата път напред. Това отчасти се дължи на промяната в туристическата стратегия на страната. В миналото фокусът беше предимно върху преживяванията в града, например в Белград. Въпреки това, с осъзнаването, че туризмът може да помогне за разнообразяване на поминъка в селските райони и за подобряване на местните икономики, планинският туризъм, селският туризъм, спа и уелнес предложенията се превърнаха във важна част от комбинацията.
„В Сърбия хората гледат на думата „турист“ като на нещо положително“, каза Джордж Колвин-Сли, специалист по Сърбия в „Cox & Kings“, добавяйки: „Това е неоткрито място за много хора – ние изпращаме повече хора в Албания и Босна – но има някои наистина впечатляващи места.“
Планините на страната привличат скиори през зимата и туристи през лятото; екотуризмът се развива в хълмовете заедно с наблюдението на птици; и естествените извори в подножието захранват курорти и уелнес хотели. И докато туристите се наслаждават на тези изпълнени с природа изживявания, местният бизнес получава тласък и работните места стават по-сигурни. Изглежда работи: международният туризъм е нараснал с 20% през 2023 г.
Колвин-Сли препоръчва да посетите Нови Сад, вторият град в страната.
„В този регион има наследство от Хабсбургите, така че ще намерите сгради с шоколадови бонбониери като в Прага и Будапеща. Храната също е повлияна от Австрия – щрудел и гулаш – и има някои страхотни забележителности, включително Петроварадинската крепост, наричана „Гибралтар на Дунава“.“
Грузия
Грузия, която граничи с Турция, Русия и Азербайджан на Черно море, има големи планове да насърчи всички да я посещават – от посетители с увреждания и независими пътници до круизни туристи, с огромно пристанище в Батуми – вторият град в страната. Новият 10-годишен план в страната за развитие включва всичко – от разработването на международни означения, така че туристите да могат да се ориентират в страната сами, до подобряване на достъпността, обществения транспорт и пристанищата за круизни кораби, когато бъдат отворени.
„Туризмът е сравнително нов за Грузия“, казва Натали Фордъм, специалист по Грузия в „Wild Frontiers“, туроператор, специализиран в нестандартни и приключенски дестинации.
„Предлага сравнително нова кариерна пътека и в резултат виждаме наистина фантастични водачи. Те са много развълнувани да бъдат част от новото начинание, говорят страхотен английски и се научават как да се адаптират към различни хора, а много от туристите се сприятеляват с тях и искат да се върнат.“
Като развиваща се туристическа нация, някои от нещата, които може да приемете за даденост в Западна Европа – като обширна павирана пътна мрежа – все още не са там. Въпреки това има надежда, че приходите от туризъм ще помогнат за стимулиране на този вид инфраструктурни инициативи.
„Тбилиси е любимата ми столица в света“, споделя Фордхам, описвайки: „с очарователни калдъръмени улички, истинска естетика, стари крепостни стени, музеи и други. След това имате пещерни градове, съветска архитектура и история – тук е роден Сталин – и северните и южните планини, църквите и манастирите на ЮНЕСКО, както и процъфтяващата винена и кулинарна сцена. Има толкова много за разглеждане, трябва ви поне едноседмично пътуване.“
КНСБ против Законопроекта за чуждестранни агенти: Удар върху правата на работниците
[…] В търсене на туристи: 4 страни, които активно посрещат п… […]