Когато отидох в училище ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота.
Джон Ленън
Все повече хора не са доволни от образователната система в България и търсят нови алтернативи, по които да учат децата им. Спират се на методи, които няма да убият вроденото любопитство на подрастващите, а ще засилят желанието за знание и самоусъвършенстване. Сред тях е и Гергана Лесенска – един от организаторите на фестивала „(Не)възможното образование“, който ще се проведе за втори пореден път в Пловдив. На събитието ще се излъчват филми, които ще покажат работещите примери по света, с които са израснали хиляди деца. Пред Искра.бг обяснява защо по нейно мнение едно такова събитие е важно за обществото ни:
Образованието е тема, която е актуална навсякъде по света. Нивото на развитие на образованието е отражение на нивото на развитие на обществото. В България образователната система все още е монопол на държавата. За да може децата ни да се обучават по различна от спуснатата от МОН учебна програма и план се налага доказани педагогики по на 100 години да бъдат представяни като иновативни! И не само това – нужно е да бъдат прекроени и съобразени с програмата на МОН, за да могат да се прилагат в училищата. Частните училища също нямат свободата да бъдат различни. Но ключът е във всички нас. С този фестивал искаме да се вдъхновим и да помечтаем как бихме искали да изглежда училището на детето ни, как вместо апатия и безразличие да се върне естественото любопитство и искрите в очите. Вместо пасивното мислене, че нищо не зависи от нас, да се отворим към разнообразните възможности и да изберем най-доброто за децата си.
На мероприятието ще бъдат засегнати много теми, които са важни за хората, които са избрали пътят на различното обучение. След всяка прожекция ще има и дискусия, на която модераторите ще споделят собствения си опит:
Целта ни е да покажем разнообразните възможности в образованието. Ще покажем филми, които представят различни педагогики и подходи – сугестопедията на проф. д-р Лозанов („Методът“), педагогиките на Монтесори („Учител е детето“) и Щайнер („Валдорф на 100“), алтернативни модели на учене в демократични училища („Свободен час“), самонасочено и домашно образование („Да бъдеш и да се развиваш“). Филмът „Кеймбридж“ показва образованието като ценност за отдадени родители в ромска общност, които се опитват да дадат на децата си възможно най-доброто образование с ограничени ресурси. „Формулата на Тео“ се опитва да даде отговор на въпроса какво е важно за доброто образование. За умението как да общуваме и да разрешаваме конфликтите, които са част от живота ни представяме „Ненасилствена комуникация в училище“. Благодарни сме за възможността да закрием фестивала с филма „Най-голям шанс за успех“, който се опитва да открие какво е да си „успешен“ в ХХI век. Може да се каже, че това е филмът, който в най-голяма степен е насочен към бъдещето – към предизвикателствата, свързани с все по-интензивното развитие на изкуствения интелект и мястото на човека в този нов свят. Светът се променя ежедневно и никой не може да каже как точно ще изглежда след 20 години. Ние трябва да го следваме, за да оцелеем и както казва изпълнителният продуцент на филма Тед Динтърсмит в специално обръщение за публиката на фестивала в Пловдив – „можете да преобърнете света, ако правите умни избори в образованието“.
Въпросът дали сме готови за подобна промяна стои на преден план. По мнение на Гергана обществото ни става все по-отворено към новите методи, но има нужда да се убеди, че те са работещи:
Свидетели сме на нарастване на инициативите в областта на образованието. Това показва, че обществото ни търси алтернативи. Но виждаме и нуждата на хората преди да се впуснат в нещо ново да получат доказателства, че тези методи и педагогики работят повече от 100 години. Като информираме родителите за възможностите, се надяваме, че ще направят информиран избор като се доверят на интуицията си за това кой подход да изберат в образованието на децата си. Именно вярата ни, че в България е възможно да имаме образование, което работи за критичните умения за ХХI век, вместо за автоматичното запаметяване на информация е двигател за хората, с които реализираме фестивала. Надяваме се училищата да се превърнат в място, на което децата ходят с нетърпение, не само за да се видят с приятелите си, а и защото са свързани с живота им и имат смисъл за тях.
Привърженичката на алтернативите не е само един от организаторите на събитието, а и човек, който е избрал да върви по пътеки, които все още не са отъпкани. Тя е майка на три деца – 4-годишната Белослава, 8-годишната Адриана и 10-годишният Денислав, които са домашни ученици:
Да изберем домашното образование беше процес, в който като родители следваме децата си. Образователната система ни унифицира, учи ни да сме като другите, за да не бъдем отхвърлени от обществото. Щастлива съм, че мога да си позволя да съм различна и да позволя и на децата си да бъдат себе си. Този вариант дава възможност на децата ми да учат навсякъде, да го правят с удоволствие, да следват собственото си темпо и интереси, да са свързани с природата и да откриват себе си. Удивявам се на света, който децата ми показват и на красотата, която откриват на неподозирани за мен места. Избрах да следвам тяхната способност да създават оазиси на щастие и да вярвам, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
Майката споделя, че нямат два еднакви дни, а учебната им програма е плаваща. Пред Искра.бг обяснява какво се случва в един учебен ден в семейството им:
Всеки ден е уникален. Имаме учебна програма, която е плаваща. Планираме времето така, че докато се занимавам с едно от децата, останалите да правят нещо, за което не им е нужна помощ. Децата обикновено започват с нещо любимо. Синът ми например винаги избира математика, а голямата ми дъщеря от събуждането е на пианото. Тогава имам време за малката дъщеря. Има моменти, в които сме всички заедно, други – когато нямат нужда от възрастен, за да учат. Те са способни да учат едно от друго или самостоятелно. Някои дни се нареждат от само себе си, в други се изисква повече напасване. Използваме разнообразни ресурси, като всяко дете си има предпочитания и начин на учене, с които се съобразявам.
Родител и учител може би не е лесна задача. Поемаш отговорност, която иначе до голяма степен пада върху системата, преподавателите и в цялост върху училищната институция. Гергана допълва:
В ролята ми на майка за мен е важно децата ми да се научат да се грижат за себе, на труд, да общуват и да разрешават конфликтите си. След това идват аналитичното мислене и академичните постижения. Като учител искам да ги науча как да управляват времето си, как да си поставят цели и да ги постигат или да си дават сметка каква е причината, която им е попречила. В този смисъл моята роля не е на възрастен, който има отговор на всички въпроси, а на ментор, който ги съпровожда в процеса на учене чрез задаване на рамки. Много от игрите, които играем заедно, ги учат на планиране, екипност, финансова грамотност. В този смисъл не разграничаваме времето в различни роли – докато играем учим и докато учим съм майка.