Подводната археологическа експедиция на Националния исторически музей, ръководена от проф. д-р Иван Христов, направи нови открития в Созополския залив. Археолозите проучват древното пристанище на крепостта „Хрисосотира“, финансирано от Министерството на културата, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
Екипът от петима водолази се гмурка в четири зони около южната и югозападната акватория на полуостров „Хрисосотира“. В хода на проучванията е изготвен карта на зона, богата на фрагментирани и цели късноантични амфори и други керамични съдове. Открити са амфори от различни типове, включително LR1, LR2, Samos Cistern Type и северноафрикански амфори, датирани между 5 и 7 век. Те лежат на пясъчното дъно, частично зарити на дълбочина от 6 до 10 метра. Интересен акцент от находките е желязна късноантична котва, която сочи мястото на приставане на византийски кораби.
Открити са и фрагменти от средновековни амфори тип Гюнсенин, датирани от 10 до 13 век, както и късносредновековни керамични съдове (17-18 век) и железен боен нож. Тези находки маркират зона, която според археолозите е била част от товаро-разтоварните дейности в пристанищната зона на крепостта „Хрисосотира“.
Полуостровът Хрисосотира, в местността Червенка, е дом на една от най-големите крепости в Бургаския залив, с площ от 80 декара. В нея са разкрити крепостни стени, кули и над 30 сгради, които оформят малко градче, за което има хипотеза, че е предградие на късноантичния Созопол.
Данни за съществуването на пристанището на полуострова идват и от исторически документи, като например доклада на граф Толстой от началото на XVIII век. Според проучванията, пристанището е било разположено в югозападната, защитена част на полуострова.
Най-ценните находки от подводната експедиция ще бъдат представени в временна изложба в Националния исторически музей през декември.
До седмица избират кой ще строи Южния обход на „Меден рудник“ в Бургас
