Настоящата ситуация на континента Европа много прилича на криза на средната възраст, пише „Politico“. Политиците търсят отговори и разбират, че пред тях стои една Европа, която е по-сива, по-малко динамична и по-малко иновативна от всякога. Те залагат всичко на стремежа си да променят икономиката към по-добро, дори ако това означава да се откажат от свои предишни заветни цели, а именно идеите, които изградиха имиджа на Европа през годините, като опазването на околната среда, защитата на човешките права или щедрата социална система. Това, което Европейският съюз /ЕС/ днес нарича „конкурентоспособност“, а то всъщност означава Европа да бъде толкова продуктивна, богата и динамична, колкото и САЩ, като същевременно изпреварва Китай, е основен приоритет във визията на Урсула фон дер Лайен за нейното второ председателство на Европейската комисия /ЕК/.
Макар че за проблема се говори от едно или две десетилетия, неговата неотложност вече е очевидна за всички. Компанията Volkswagen, национален шампион в прочутия автомобилен сектор на страната, неотдавна обяви, че обмисля първото закриване на завод на германска територия в 90-годишната си история. След това откриването на забележителна фабрика за микрочипове в Магдебург беше отложено, след като собственикът ѝ, компанията Intel, изпадна във финансови затруднения.
Според анализатори опитите за съживяване на икономическото състояние на ЕС вече изглеждат отчаяни, тъй като прогнозите за близко бъдеще са все по-мрачни.
Няма алтернатива
Въпросът, които изниква на дневен ред, е дали този целенасочен стремеж към запалване на икономическия двигател няма да бъде за сметка на всичко останало, което прави Европа специална.
„Намирам за изключително обезпокоителен факта, че фокусът върху конкурентоспособността в новата Европейска комисия рискува да засенчи социалните права и околната среда. Това, което е логично сега, е да стимулираме само икономическия аспект на индустриализацията,“, коментира Тили Мец, евродепутат от Люксембург в групата на Зелените.
Подновеният фокус на Урсула фон дер Лайен върху икономиката след период на редуващи се кризи стана съвсем ясен, когато през юли тя произнесе реч пред Европейския парламент /ЕП/, в която обяви, че основните ѝ приоритети са „просперитетът и конкурентоспособността“. Изборът ѝ на ресори за новите комисари подчерта промяната.
Да вземем например испанския политик Тереза Рибера. Тя е натоварена със задачата да се справи с климатичните предизвикателства, но без да пренебрегва и конкурентоспособността. Комисарката по въпросите на демокрацията Хена Виркунен сега е концентрирана върху „технологичния суверенитет“ – кодова дума за съживяване на замиращия технологичен сектор в Европа. Посланието е ясно. Валдис Домбровскис, който ще бъде икономическият ръководител на Европа, може формално да поеме тази роля, но икономическите отговорности ще бъдат разпределени между много други високопоставени лица.
„Информацията, която видяхме в различните ресори, е малко обезпокоителна,“, призна Изабел Барт, заместник-генерален секретар на Европейския синдикат „IndustriAll“.
„Румънката Роксана Мианзату отговаря за хората, уменията и готовността. Готовност вместо заетост и социални права?“, попита Барт, позовавайки се на предишната информация, свързана с този пост.
Проблемът на Германия
И все пак, въпросът е може ли пренареждането на Еврокомисията – изпълнителния орган на ЕС, който предлага закони, но не разполага с голяма част от правомощията, които все още са в ръцете на националните правителства, наистина да доведе Европа до икономически тласък?
Предизвикателствата изглеждат сериозни. Германската икономика, най-голямата в ЕС, не отбеляза ръст през 2023 г., а тази година се очаква да се свие. Опасенията са, че тя има потенциала да повлече със себе си целия континент.
Технологичното изоставане от САЩ се увеличава осезаемо. Миналата година базираният в Калифорния производител на микрочипове Nvidia се присъедини към редиците на американските компании на стойност над 1 трилион долара – една от осемте. Марио Драги, бившият президент на Европейската централна банка, който написа доклад за конкурентоспособността, за да насочи вниманието на Урсула фон дер Лайен към това, което предстои през следващите пет години, отбеляза, че през последния половин век нито една европейска компания не е надхвърлила стойността от 100 милиона евро. В сравнение с тези огромни икономически сили ЕС изглежда нищожен. Годишният му централен бюджет е около 1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на блока – или казано с прости думи между 160 и 190 млрд. евро. В перспектива разходите само за програмата за социални помощи за храна в САЩ възлизат на около 110 млрд. евро.
Отслабена икономика
Драги призова публичния и частния сектор да мобилизират нови инвестиции в размер на 800 млрд. евро годишно, но засега не е ясно откъде ще дойдат тези средства. Всъщност съгласно собствените правила на ЕС за държавните разходи, някои от най-развитите икономики в блока ще навлязат в период на съкращаване на разходите – явление, което само допълнително ще потисне дейността на икономиката.
През 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви създаването на така наречения „Европейски стълб на социалните права“ – стъпка, която се основава на визията за социална Европа, прокарана от Жак Делор, председател на Европейската комисия в периода от 1985 до 1995 г. Тази енергия обаче вече е на изчерпване.
Ако Брюксел заложи изцяло на икономиката, без да има какво да покаже, това може само да засили недоволството сред гражданските общества, заради което популистките и антисистемните партии спечелиха рекорден дял от гласовете на тазгодишните избори за Европейски парламент.
Кънев: Доган не може да разчита на създадените от него олигарси и на службите