Десетилетие измина от изчезването на 43 ученици в Мексико, а родителите им все още търсят отговори, пише „Асошиейтед прес“. Клементе Родригес документира дългото търсене на изчезналия си син с татуировки.
Първоначално това е рисунка с мастило на костенурка – символ на училището на 19-годишния Кристиан Родригес – с по-малка костенурка на черупката. След това се вижда изображение на покровителката на Мексико, Девата от Гваделупа, придружено от числото 43. По-късно се появяват тигър за сила и гълъб за надежда. Родригес пита:
„Как иначе синът ми ще разбере, че съм го търсила?“
За съкрушения баща боди артът е доказателство, че не е спирал да търси – доказателство, което може би ще може да покаже един ден на момчето си. На 26 септември 2014 г. Кристиан Родригес, високо момче, което обича да танцува народни танци и току-що е постъпило в учителски колеж в южния щат Гереро, изчезва заедно с 42-ма съученици. Оттогава всяка година на 26-о число на месеца Клементе Родригес, съпругата му Луз Мария Телумбре и други семейства се събират в селското нормално училище в Айотсинапа и предприемат дълго пътуване с автобус до столицата Мексико сити, за да потърсят отговори на своите питанки. Те ще направят това отново следващата седмица, на 10-ата годишнина от изчезването на синовете им. „Трудно е, много е трудно“, споделя Клементе Родригес.
Има много въпроси и малко отговори
Родригес и другите родители не са сами. 43-мата ученици са сред повече от 115 000 души, които все още са обявени за изчезнали в Мексико, което е отражение на многобройните неразкрити престъпления в страна, в която според правозащитници насилието, корупцията и безнаказаността отдавна са норма.
През годините властите са предлагали различни обяснения. Предишната администрация на президента Енрике Пеня Нието заяви, че студентите са били нападнати от сили за сигурност, свързани с местен наркокартел, и че след това телата са били предадени на представители на организираната престъпност, които са изгорили телата им на сметище и са изхвърлили пепелта им в река. По-късно в реката е намерен фрагмент от костта на един от студентите.
Администрацията на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор потвърди източника на нападението. Но сегашното министерство на правосъдието – заедно с Междуамериканската комисия по правата на човека и Комисията за истината, създадена специално за разследване на изчезването на студентите – опровергават версията за изгарянето на телата на сметището. Те обвиниха бившите високопоставени служители, че са подхвърлили костния фрагмент в реката, за да подхождат на техния разказ. Освен това те откриха улики на друго място, включително костни фрагменти от стъпалата на Кристиан.
Семействата обаче все още нямат сигурни отговори за това какво се е случило с учениците. От своя страна Клементе Родригес далеч не е убеден, че синът му е мъртъв.
Родителите започват отчаяно издирване на децата си
Малко след изчезването на учениците родителите вземат нещата в свои ръце и започват да търсят децата си в отдалечени, често контролирани от банди планински градове. Те се сблъскват с други хора, които са били разселени от насилието. Страхът се е пропил навсякъде. Родригес разказва:
„Когато излязох от къщи, не знаех дали ще се върна жив.“
По време на издирването Кристина Баутиста, 49-годишната майка на изчезналия ученик Бенхамин Асенсио, разказва, че непознати хора са ѝ казвали, че търсят сина си от три години или дъщеря си от пет. Тя си е мислела, че това ще е въпрос на седмици. Тя продължава:
„Не можах да издържа, тръгнах да бягам. Как е възможно да има толкова много изчезнали?“
Намерени са десетки тела, но не и тези на децата им.
Десетилетие на боеве преобърна живота на хората
Десетилетието на борба за запазване на делото е преобърнало живота на родителите. Преди изчезването на сина си Родригес продава кани с вода от задната част на пикапа си и се грижи за малка менажерия от животни в град Тикстла, недалеч от училището. В Телумбре продава ръчно изработени тортили, приготвени на дървен огън.Когато учениците изчезват, те изоставят всичко. Родителите продавали или изоставяли животните си, оставяли нивите неподдържани и поверявали на баби и дядовци грижите за другите деца.
Оттогава 56-годишният Родригес е успял частично да събере добитъка си и е засадил малко царевица на семейния парцел. Основният доход на семейството обаче идва от домашно изработени изделия, които се продават по време на пътувания до Мексико сити: изтривалки, изплетени от тръстика; бутилки от местния мезкал на чичо, украсени с канап и цветни тигрови лица; и платнени салфетки, бродирани от Телумбре.
Понякога пълничкият, меко говорещ Родригес посещава земята си, за да помисли или да се освободи от гнева и тъгата си. Мъжът признава:
„Започвам да плача, за да се отърва от всичко.“
Родителите намират подкрепа и уважение в Айотсинапа
Родителите също намират утеха в селското нормално училище в Айоцинапа.
Училището, което обучава ученици да преподават в бедни отдалечени села, е част от мрежа от селски учебни заведения с дълга история на радикален активизъм. Стените на училището са изрисувани с лозунги, изискващи справедливост за изчезналите ученици.
Училището, което обучава ученици да преподават в бедни отдалечени села, е част от мрежа от селски учебни заведения с дълга история на радикален активизъм. Стените на училището, изрисувани с лозунги, изискващи справедливост за изчезналите ученици, са украсени със стенописи в чест на Че Гевара и Карл Маркс. За най-бедните семейства Айоцинапа предлага изход: Учениците получават безплатна стая, храна и образование. В замяна на това те работят.
Атмосферата има милитаристичен подтекст: Първата година е посветена на дисциплината и оцеляването. Задачата им е да се грижат за добитъка, да засаждат ниви и да командват автобуси, с които да се придвижват до протестите в столицата. Изчезналите през 2014 г. ученици бяха отвлечени от пет автобуса, които бяха завзели в град Игуала, на 120 км северно от училището.
Родителите пристигат в Айотсинапа малко по малко от села, разположени дълбоко в планините. Те се събират на баскетболното игрище на училището – бетонна площадка под павилион, където на 43 стола все още се намират снимките на всеки от изчезналите ученици. В годините след това се е появила известна съзависимост. Борбата на училището за справедливост се подхранва от мъката и гнева на родителите. Междувременно учениците на училището „са нашата силна ръка“, казва Баутиста и подчертава:
„Тук започна движението.“
Учениците се отнасят към родителите с уважение и обич, като ги поздравяват с „леля“ или „чичо“, докато минават през охраняваните порти.
Поредната среща завършва с разочарование и гняв
В края на август Родригес и други родители се срещат за последен път с Лопес Обрадор, който напуска поста си в края на този месец. Размяната на мнения се оказва голямо разочарование.
„В момента тази администрация е точно като тази на Енрике Пеня Нието“, твърди Родригес и е категоричен:
„Той се опитва да се подиграе с нас, като крие информация, защитава армията и обижда адвокатите на семействата.“
Лопес Обрадор продължава да настоява, че правителството му е направило всичко възможно, за да намери отговорите. Той цитира десетки арести, включително този на бивш главен прокурор, обвинен във възпрепятстване на правосъдието. Той обаче е омаловажил ролята на военните. Преди години Лопес Обрадор обяви отвличането на студентите за „държавно престъпление“, като посочи участието на местните, щатските и федералните власти, включително армията.
През юли семействата се срещнаха с наследничката на Лопес Обрадор, Клаудия Шейнбаум, която ще встъпи в длъжност на 1 октомври, но тя не даде никакви обещания или ангажименти. След срещата през август Родригес позира за портрет в Националния дворец, с твърд поглед и вдигнат юмрук. Подобно на други родители, той обещава да продължи да се бори. Родригес заяви още:
„През тези 10 години научихме много за замазването на очите… за лъжите.“
И добави:
„Най-високопоставените военни и държавни органи „имат отговорите. Те могат да ги разкрият.“
Найджъл Фараж: Опасно е да се позволи на Украйна да използва ракети с далечен обсег