„Преди да се хвърляме и да обвиняваме действията или бездействието на МВР, нека помислим тези хора знаят ли как да реагират наистина в такива ситуации?“.
Това написа във Facebook Цветелина Цекова, която е писател и посланик в борбата с домашното насилие. Тя коментира бруталния случай от Челопеч, при който мъж преби зверски своята съпруга пред очите на децата си. Случката предизвика широка обществена реакция най-вече заради неадекватната според мнозина реакция на полицаите, които първоначално не задържали насилника. От МВР обясниха, че до това не се е стигнало, тъй като жертвата отказала да подаде жалба.
Цекова написа още, че не оправдава бездействието на органите на реда, но допълни, че зад него стоят безброй други причини, довели до това полицаи да видят обезобразена жена и да си тръгнат. Според нея отговорност за това носи цялото общество. Публикуваме пълния ѝ коментар без редакторска намеса:
„Мога ли добавя още нещо, за да ви покажа колко точно страшна е историята на Роза от Челопеч? Не, не мога.
Била е бита зверски в продължение на три часа пред очите на трите си деца, за да бъде оставена с две счупени ръце, множество наранявания, разбита уста.
За да остане без яйчник и възможност повече да зачене.
Бита е с телефон, дървена дъска, маркуч и лопата. Ритана е, псувана е и е вярвала истински, че ще умре. Не зная дали можете да си представите какво е да вярваш, че ще умреш, докато някой с обезумял поглед те удря, където свари. Едно от най-смразяващите чувства на света, което е толкова всепоглъщащо, че си безсилен пред него и просто се отпускаш, мислейки за тези, които обичаш. В случая тя е мислела за децата си. Които са гледали със свити от ужас сърца сцена, която ще остане завинаги в съзнанията им.
Когато баща ти наранява майка ти пред очите ти, наранява теб. Не част от теб, теб. Защото родителите ти са двата стълба, на които се опираш. А в такива моменти, липсват. И ти нямаш почва под краката си. Просто се носиш в пространството с биещо до полуда сърце и уплашен до смърт. И никога повече не си същият, няма връщане назад.
А сега си представете, че освен, че на Роза и децата ѝ им се случва това, те живеят и с усещането, че няма от кого да намерят помощ. Живеят с усещането, че насилникът им няма как да бъде наказан.
72 часа в ареста или няколко месеца в затвора няма да го превъзпитат. Ще излезе и ще бъде същият, дори малко по-гневен и жесток от преди.
И преди да се хвърляме и да обвиняваме действията или бездействието на МВР, нека помислим тези хора знаят ли как да реагират наистина в такива ситуации?
Имат ли адекватна обществена позиция, относно домашното насилие? Имат ли яснота, относно психологията на жертвата, поведението на насилника? Минали ли са специален курс на обучение в ситуации на домашно насилие? Знаят ли как да разпознават, да разговарят, да взимат правилни решения?
Не знаят. И вината за това не е само на полицаите.
Ако разглеждаме ситуацията от чисто морална гледна точка, нормално е да имаме очаквания към тях.
Но нека не забравяме, че зад това дали една институция работи или не, стоят коловози от закони, решения, механизми и народопсихология.
И освен МВР, аз и ти също сме част от това“.
