Многократната световна шампионка, модел и рекордьорка Челси Вернер /САЩ/ е сила. Спортистката има Синдром на Даун, обича „да чува как публиката я аплодира“ и демонстрира страхотните си умения по време на най-влиятелните шампионати в света. Тя е четирикратна шампионка на САЩ по гимнастика на Спешъл Олимпикс и трикратна световна шампионка. Сега тя може да добави четири рекорда към тази колекция от триумфи като допълнително доказателство за нейните удивителни умения.
През 2024 г. Челси постави следните рекорди в класификацията за хора с увреждания:
- Най-много набирания за 30 секунди (жени) (II2) – 11
- Най-много кипове за 30 секунди (II2) – 10
- Най-много ходения назад за 30 секунди (II2) – 14
- Повечето ръчни пружини назад за 30 секунди (II2) – 16
„Развълнувана съм и горда!“, споделя тя по повод включването й в Световните рекорди на Гинес за 2025 г., добавяйки: „Толкова съм горда, че съм четирикратен носител на титлата за Световните рекорди на Гинес. Никога не бих си помислила, че това ще е възможно за мен.“
Тя обяснява, че всички около нея са горди и развълнувани от нейните постижения, тъй като „всеки е запознат с Книгата за рекордите на Гинес“.
„Те никога не са предполагали, че ще познават някой, който наистина е поставил рекорд – да не говорим за четири титли от Световните рекорди на Гинес!“
Челси е била гимнастичка през целия си живот. Въпреки прогнозите на лекарите, че тя винаги ще има нисък мускулен тонус, рекордьорката опровергала очакванията и се е включила в Спешъл Олимпикс по гимнастика едва на 8 години.
„Станах много уверена и бях най-добрата версия на себе си, докато бях под натиск. /…/ Мисля, че увереността и работната етика ми помогнаха във всички области на живота ми“, обяснява спортистката.
Въпреки това, постиженията на Челси се простират и извън фитнес залата: между тренировката на пода и скок упражненията, тя намира време и да работи като професионален модел! Челси разкрива, че винаги се е чувствала уверена пред камерата, но се е влюбила в моделството след заснемането на първата си реклама за H&M в Хавана, Куба. След тази кампания от 2016 г. гимнастичката се е развивала все по-бързо. Тя може да се похвали със забележително сътрудничество с марки като Aerie, L’Oreal, WomenBest, Crocs и Tommy Hilfiger и е представена на страниците на първокласни списания като „Teen Vogue“,“Forbes“ и „Dazed“.
Най-важното обаче е, че нейното неуморно застъпничество за представителство проправя пътя към един по-приобщаващ свят. Чрез непрекъснато нарастващо портфолио с модни изяви, олимпийският шампион е начело на впечатляваща промяна както в професионалния спорт, така и в модата.
„Обичам това, че мога да вдъхновявам хората да достигнат до мечтите си“, обяснява тя относно любимата си част от това да бъде гимнастичка и рекордьорка, добавяйки: „Много е възнаграждаващо да гледам млади момичета с увреждания да тренират гимнастика заради моето влияние. /…/ Обичах социалния аспект и това да съм част от екип. /…/ И наистина ми хареса, когато започнах да се състезавам и публиката ме аплодираше.“
Днес един от любимите й аспекти на това да бъде спортист е увереността, която й дава гимнастиката, а също така се радва от признанието на феновете си, когато участва в състезания в и извън Съединените щати. Въпреки че на Челси отнема повече време, за да научи нови умения и неуспехите винаги са зад ъгъла, спортистът компенсира това с безгранична любов към спорта и яростна решителност.
„Когато започнах да тренирам с треньор, който видя отвъд увреждането ми, наистина започнах да се подобрявам. /…/ Научих се да работя наистина здраво.“, обясни тя на Athlete Mag.
Рекордното пътуване на Челси е започнало, след като тя е забелязала, че повече хора с увреждания чупят рекорди. Тя е открила категориите за хора с увреждания, след като е разгледала уебсайта на Световните рекорди на Гинес и изведнъж нещо се е променило: това, което смята, че никога няма да бъде възможно за нея, всъщност било постижимо. Имайки предвид това откритие, тя започнала процеса на кандидатстване – и оттогава чупи рекорд след рекорд.
Не е лесно да жонглира с времето си между манекенство, адвокатство и гимнастически ангажименти, но Челси знае как да увеличи максимално усилията си: тренировките й се променят в зависимост от сезона и тя обикновено тренира три пъти седмично с екипа си и два пъти седмично с треньора си. Месеците между май и декември са изцяло посветени на тренировките и усъвършенстването на нейните умения, докато тя упражнява нови състезателни съчетания. Любимото й събитие е рутина на пода, където спортистката наистина чувства, че нейната личност блести във всяко упражнение.
Въпреки че много хора подкрепят Челси всеки ден, спортистката подчертава, че една от най-ценните фигури в гимнастическата й кариера е нейният треньор: „Сесиите с нея са изключително ценни. Тя е много практична и разработва нови техники, които са много ценни за мен, за да постигна успех с новите умения. Без отдадеността на моя треньор, страстта и вярата в мен никога нямаше да достигна своя потенциал.“
От друга страна, месеците от януари до април са изцяло посветени на състезанията, където Челси често е единственият участник с увреждане.
„Заради това много трудно да печеля награди“, обяснява рекордьорката, спомняйки си как често е заемала последното място. Това обаче направи първата победа на Челси на Световното първенство в Лондон още по-запомняща се, тъй като тя се е състезавала с други гимнастички с увреждания: „Чувствах се като в сън. Бях толкова емоционална и горда, когато издигнаха знамето на Съединените щати и пуснаха националния ми химн. Получавам възможността да се състезавам на световно първенство само веднъж на всеки четири години.“
Челси обяснява, че може да направи няколко грешни стъпки по време на загрявката, но е в състояние да се съсредоточи, когато дойде време за състезание. Нейното мислене се променя и тя изпълнява перфектни рутинни процедури, оставяйки всички в страхопочитание. Разбира се, победата не е толкова лесна, колкото звучи. Въпреки нейния отказ да позволи на който и да е неуспех да попречи на успеха й, усложненията винаги са зад ъгъла – някои по-разочароващи от други, както в случая с психически блок, който принуди Челси да промени тренировъчната си рутина през 2023 г.
„След 15 години с преобръщания, изобщо не можех да се преобръщам“, обяснява тя.
Упражнение, което винаги е било позната част от нейната рутина, изведнъж се е превърнало в неочаквано усложнение.
„Това е обичайно“, написа тя в своя Instagram, продължавайки: „Много гимнастички се отказват, когато това се случи. Другата възможност е да се справят с това. Аз избрах тази опция.“
И така, решена да се върне и да започне от нулата, Челси се е научила отново да се преобръща. Процесът е отнел месеци и много упорита работа, но атлетката се е завърнала по-силна и по-упорита от всякога – точно навреме за Световното първенство.
„Върнах това умение точно навреме за моето трето Световно първенство в Южна Африка“, казва тя, уточнявайки: „където успях да спечеля третата си световна титла“.
Челси също е подобрила първия си световен рекорд – най-много задни пружини за 30 секунди – само няколко месеца след нейния психически блок. Срещнах и двама мои модели за подражание: Симон Байлс и Али Райсман. Те са световни шампиони и подкрепата им означава всичко за мен.
Независимо дали е пред възхитената публика на световно първенство или пред обектива на камера, Челси обича да вдъхновява. Спортистката е паладин за хора с увреждания и нейните социални медийни платформи са се превърнали в безценни съюзници в разпространението на нейната история – акцентите и успехите, но също и трудностите.
Въпреки че е ходила на престижни събития /например Седмицата на модата в Ню Йорк/, Челси знае от първа ръка какво предизвикателство може да бъде за модел с увреждане да пробие в света на модата.
„Моделите с увреждания са недостатъчно представени. Бях отхвърлена от доста агенции за модели и ми казаха, че няма интерес към модел със синдрома на Даун. Това просто ме направи по-решителна. Сега имам договор с три модни агенции.“, споделя тя.
Майката на Челси, Лиза, говори за липсата на приобщаване по време на интервю за „Teen Vogue“, подчертавайки как повечето агенции са ги отказали, тъй като „няма пазар за модел с увреждане“. За пореден път решимостта на Челси е доказала, че всички грешат. Днес нейните модни кампании напомнят, че разнообразието и представянето са нещо повече от неясни думи: те са дълго пренебрегвана необходимост, те са бъдещето и тази положителна промяна вече е в ход, благодарение на шампиони като Челси. Най-вече тя казва, че се радва, че работата и вдъхновението й могат да мотивират другите да следват мечтите си.
„Толкова съм щастлива и горда, че разрушавам бариерите, пред които са изправени хората с увреждания от много дълго време. /…/ Надявам се, че съм добър защитник и модел за подражание, който другите да следват и да вървят по моите стъпки. Не гледам твърде далеч в бъдещето, но все още обичам гимнастиката и това да бъда модел. Засега съм се фокусирал върху това“, заключва тя.
[…] Олимпийска гимнастичка със синдром на Даун доказва, че… […]